„От това място ти се изправят косите“, казва тя във видео, разпространено от правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“. Родителите на Ким и четирите й деца на девет, седем, четири и една години също са били изпратени в лагера по това обвинение. Всичките те починали от глад, мизерия и тежък физически труд. „Когато родителите ми починаха от глад, аз дори не можах да им осигуря ковчези. Увих телата им в слама, пренесох ги на гърба си и сама ги зарових. След това и децата... изгубих цялото си семейство“, разказва тя.
Бивш надзирател в затвор, пожелал да запази анонимност, разкри пред „Амнести Интернешънъл“, че въпросната убийствена стратегия „виновен по близост“ е била внедрена, за да се постигне целта за „ликвидирането на три поколения от едно семейство“. Надзирателят също разкри, че представителите на реда в лагерите редовно изнасилват жените, а после ги убиват.
Той разказа и за два метода за екзекуции, използвани от неговите колеги. При първия, нароченият да умре изравя сам гроба си, след което застава на ръба на дупката, а надзирателят му чупи тила на главата с метален чук. Другият метод е удушаване с гумено въже. Предполага се, че над 200 000 души са държани в трудовите лагери в Северна Корея.
Видеата са разпространени на фона на разкритията на ООН за нарушенията на човешките права от режима в Пхенян. Комисията по човешките права на ООН бе сформирана миналия март, за да разследва обвиненията в в глад, мъчения, екзекуции и религиозни преследвания.
Друга жена, оцеляла ужасите в лагерите, е Парк Джи-хюн. Тя е била пратена в лагер, защото се е опитала да избяга от китайски фермер, на който била продадена. Жената разказа за ужасите, на които са подлагани жените в гулаците. По думите й, на жените след пристигането им се правят тестове за бременност. Ако те са бременни, веднага се прави насилствен аборт. „Бременните жени в лагерите са принуждавани да носят тежки товари, докато не пометнат“, казва още тя. Парк разказа още, че жените също са използвани като добитък за тегленето на натоварени каруци. „Не можеш обаче просто да ходиш, трябваше да тичаш“, добавя тя.
Бившият капитан от армията на Северна Корея Джо Ил-ким на свой ред разказа за глада в страната. Хората са оставяни да гладуват до такава степен, че затворниците започват да ядат фураж и дори бобени и царевични зърна в животинския тор. „Виждал съм купчини от трупове на хора, починали от глад“, добавя той.
По думите на бившия военен, публичните екзекуции са редовна практика в Северна Корея. „Хората пищят от ужас, докато ги гледат. Отвратително е, хората си отвръщат главите и затварят очите, за да не гледат. Когато изстрелите спрат... поглеждаш и виждащ свлечено на земята тяло. Веднъж станал свидетел, никога повече не можеш да спиш нормално. Преследват те кошмари в съня ти“, обяснява подробно коравият военен.