Двата часовника, поставени на фасадата на сградата на общинската и областната управа, продължават да показват различно време. На русенци вече дори не им е забавно да си правят майтап с това кой е с „точното време“ - кметът или областният управител. Просто хората се опитват да не обръщат внимание на електронните часовници, за да не се подвеждат по това, което показват стрелките им. Дори и да се случи единият да е точен /случва се, истина е!/, другият или въобще не работи /което е по-добрият вариант, тъй като все пак не подвежда/, или показва такъв час, че на човек му иде да се ощипе и да се запита ден ли е, нощ ли е. Или пък да си зададе въпроса дали случайно не се е озовал на голямо международно летище или в мощна банка или търговска борса, където многобройни часовници показват колко е часът в различни точки на земното кълбо. Любопитна подробност е, че работещият часовник е до надписа „Община Русе“, а онзи със синкопите в отмерването на времето - до надписа „Областна администрация“. Дали това идва да каже, че общината е в крак с времето, а областната управа - не съвсем? Кой знае.
С другите си два часовника Русе откровено може да се гордее. С
грамадния старинен циферблат на ъгъла на улица „Александровска“
на централния площад, който е дал името на мястото за срещи на безброй русенци /“Хайде на Часовника!“/. И с ремонтирания сравнително наскоро часовник на кулата на регионалната библиотека „Любен Каравелов“, който вече трета година не само отброява часовете и минутите, но на всеки час пее и радва минувачите. Когато след десетилетно прекъсване той удари за първи път, хората в градинката и по улиците се заобръщаха: „Откога тук наблизо има църква?!“. Сега вече просто се радват на уникалното старинно съоръжение, което дочака своя майстор, за да възкреси една красива русенска традиция.
А русенските градски часовници наистина са една много стара и емблематична за града традиция. Тя е сред онези първи за държавата стъпки, с които западноевропейските цивилизовани нрави са навлизали постепенно в преживялата пет века робство страна. Нещо повече. Запазени исторически сведения разказват, че именно
в Русе е била издигната първата в България часовникова кула
- и това е станало още на 2 януари 1806 година! Надпис на арабски език в седем реда върху каменна плоча съобщава, че „в града на двете реки /Дунав и Русенски Лом/ по времето на султан Селим Трети и русчушкия валия Исмаил ага е съграден „тоя поставен изкусно изработен часовник, за да стои на високия хоризонт, обединил вселената с обявяването на времето с гласа на молитвата“.
В началото на 20 век обаче часовниковата кула е улучена от артилерийски снаряд по време на Първата световна война и затова през 1919 година градската управа взема решение да я събори, тъй като била опасна за хората.
По това време в Русе вече има доста повече часовници върху сградите, с което тогавашните жители на града са въвеждали „западните моди“. Първият часовник е монтиран на сградата на Българската народна банка на главната улица „Александровска“ /днес там са офисите на КНСБ и на регионалната Инспекция по труда/. Зданието е дело на архитект Херман Майер, построено е през 1881 г.
Часовникът с куличката пък е работа на майстори от германския град Мюнхен, механизмът му е швейцарски
Според майстора часовникар Александър Абаджиев, който го възстановява и поддържа, уникалното за този часовник е, че основното тяло се намира в коридора на втория етаж на сградата и оттам именно се сверява. Зъбни колела и червячни механизми предават движенията през над 10 метра, за да стигнат до стрелките на циферблата на фасадата.
Малко по-стар е часовникът на банка „Гирдап“ - ъгловата сграда на „Александровска“ срещу съда, където в момента е разположен офисът на евродепутатката Мария Габриел. Култовият за русенци, особено за младежите, Часовник, работи именно благодарение на майстор Александър Абаджиев.
Сградата на банката е построена през 1897 г. като първата банкова сграда на частна банка в България. Проектът е на инж.Самуил Данаилов, а след като през 1913 г. мансардният етаж е унищожен при пожар, две години по-късно сградата е ремонтирана и надстроена с още един етаж по проект на инж.Тодор Тонев и арх.Удо Рибау.
Култовият за срещите на днешните русенци Часовник
/именно така - с главна буква!/ като правило през повечето време работи, макар че от време на време му се случват и паузи.
Часовникът на библиотеката е третият емблематичен в списъка със старинни русенски часовници. За него обаче информацията е и много оскъдна. Знае се, че е бил монтиран в кръглата кула на сградата, построена през 1914-1916 г. по проект на големия български архитект с парижка диплома Никола Лазаров за дом на Русенската търговско-индустриална камара. Зданието е изградено в стил модерн или както още се нарича на френски fin de siecle /края на века/ с елементи на барок.
Тъкмо часовникът беше една от големите амбиции на директорката на библиотека „Любен Каравелов“ Теодора Евтимова, която още след като спечели конкурс за шефското място, бе решила да съживи старинния часовник. След доста перипетии и мъчнотии /за часовника и неговия механизъм не е запазено почти нищо в архива на библиотеката - знае се само, че той е закупен и монтиран през 1922 година/ и с помощта на спонсор, настоял за анонимност, в края на март 2014 година часовникът пропя отново. Тогава бе припомнена неговата уникалност - часовникът е единствен в Русе с камбанен механизъм, изработен е през 1922 г. от фирмата J.F.WEULE в германския град Бокенем по специалната поръчка на управата на Търговско-индустриалната камара. Съживяването на униката бе посветено на 125-годишния юбилей на библиотека „Любен Каравелов“.
А ако се вярва на историците и изследователите на миналото,
преди около век Русе наистина е тиктакал доста енергично
Часовници е имало по фасадите на доста от старите сгради в центъра на града. На много места все още си личат кръглите гнезда, където са били поставени циферблатите. Така е с лицето на бившия хотел „Тетевен“, собственост на заможния русенец Андре Тюрийо, дошъл тук от Франция при строителството на Баронхиршовата железница. Върху друга красива и знакова за Русе сграда също личат следите на часовник - нещо повече, хората често вдигат глава с очакването, че на кръглия фасаден купол ще могат да видят колко е часът. Става дума за централната сграда на банка ДСК на улица „Александровска“, където е бил старият русенски градски център.
От часовниците, поставени в по-ново време, жителите на града помнят този на кулата на Централна жп гара - той допреди няколко години показваше времето, като ориентираше бързащите да хванат влак или автобус пътници. Той обаче не работи - и това датира от ремонта, който преди известно време беше направен на гарата. Във всеки случай,
стрелките му са изтръгнати и циферблатът му си е направо доста психо гледка
На самия перон също няма часовници - но това дали си струва да придиряме, след като БДЖ с лека ръка затри часовниците по малките гари отпреди повече от век - в красивите метални обкови, които десетилетия наред успяваха да показват точно време и да бъдат в помощ на пътниците.
Електронните часовници, които, преди устремно да нахлуе демокрацията, показваха колко е часът от сградите на завод „ЗИТА“, Речна гара, Кожарския завод, ПРПС и още на доста места, отдавна ги няма. То ги няма и заводите и институциите, та какво остана за часовниците.
Затова пък напоследък русенци имат още един начин да се информират кое време на денонощието е. На някои от градските спирки на тролеите и автобусите таблата освен коя линия се задава, показват и колко е часът. И често пъти това е единственото точно на таблото, тъй като часовете за пристигане на транспорта често пъти са пожелателни. Ако към това се прибави и инфо за температурата на въздуха, както е в София на същите табла по спирките, ще бъде още по-добре. Но това май е в сферите на мечтите.