Символът на поп арта

Символ ли е „Кока-Кола“ на демокрацията? Според днешния ни рожденик - без съмнение. „Кока-Кола“ винаги е „Кока-Кола“. Кока-колата, която пие президентът, е същата като твоята или моята.“ Така идеологът на поп арта илюстрира вижданията си за демократично равенство. Да, това е великият Анди Уорхол, оставил ярка следа в световната култура като илюстратор на реклами, художник, авангарден кинорежисьор, звукозаписен продуцент и писател. Широко известна е и друга негова заигравка. След като става много популярен с твърдението си, че „в бъдеще всеки ще бъде световноизвестен за 15 минути“, веднъж се шегува пред репортери: „Моята нова реплика е, че след 15 минути всички ще бъдат известни“.
Човекът легенда, 
художникът, който преобразява света на съвременното изкуство
чиито творби се продават за милиони долари и всяка тяхна поява на пазара е истинска сензация, е роден на днешния 6 август 1928 година в град Питсбърг, Пенсилвания, като  четвърто дете в семейство имигранти от Източна Европа Ондрей Вархола и Юлия Юстина. Бащата и майката на Уорхол пристигат в Съединените щати съответно през 1914 и 1921 година от селцето Мико в днешна Словакия и са русини /малка славянска етническа група, която живее главно в Украйна, но се е разселила и в други европейски страни/ с източнокатолическо вероизповедание.
В Америка бащата е миньор в каменовъглена мина, а майка му е домакиня.
Любовта на Анди към рисуване и изобразително изкуство проличава още в най-ранна възраст. Но когато е в трети клас, се случва нещастие. Момчето се разболява от хорея - болест на нервната система, която предизвиква неволни движения на крайниците и петна по кожата. Заболяването вероятно е усложнение след прекарана скарлатина. То е в основата на развитата с времето хипохондрия, придружена със задълбочаващ се страх от болници и лекари. Много болнаво дете, Анди Уорхол остава изолиран в училище и силно привързан към майка си. Той прекарва дълго време на легло, като рисува, слуша радио и колекционира снимки на кинозвезди. И 
започва да рисува предмети, портрети и пейзажи, както и да изработва колажи
от изрезки от вестници и списания, за да „убие времето“.
Трябва да се отбележи, че Уорхол пренася на белия лист най-обикновените неща на света - запалена лампа, кутии цигари, ключодържатели и др. Впоследствие художникът признава, че този период е бил много важен за оформянето на личността му и за напипване на специфичния му стил, извел го до световна слава.
Когато Анди Уорхол е само на тринадесет години,  баща му загива при злополука и това още повече заздравява привързаността му към майка му.
След като завършва гимназия, младият творец започва да учи рекламен дизайн в Техническия институт „Карнеги“ в Питсбърг, днес част от Университета „Карнеги Мелън“. Там Уорхол овладява тънкостите на рекламната илюстрация и не се притеснява да излиза от съществуващите клишета и шаблони. Това е оценено и от преподавателите, и от състудентите му, които години по-късно свидетелстват, че той е бил най-талантливият студент не само в своя курс, а и в историята на университета.
След дипломирането си  през 1949 година младият графичен дизайнер се мести в Ню Йорк и започва успешна кариера като илюстратор в списания и дизайнер на реклами. През следващите години 
става известен с ексцентричните си реклами на обувки
Те са изпълнени с туш в характерен небрежен стил и по-късно са включвани в музейни сбирки с негови произведения на изкуството.
Този период е свързан и с бързото развитие на звукозаписната индустрия - въвеждането на виниловите плочи, Hi-Fi, стерео записите. Една от водещите американски звукозаписни компании „RCA Records“ наема Уорхол заедно с колегата му дизайнер Сид Маурър да изготвят дизайна на обложките на грамофонни плочи и на промоционални материали за записите.
Анди Уорхол е сред пионерите в използването на ситопечата за отпечатването на рисунки. Първите му опити с тази техника са ръчни рисунки, но скоро преминава към използване на ситопечат, базиран на фотографии. През този период той разработва и други иновативни техники, повечето свързани с печата. Често използва елементарна форма на печат, при която прилага мастилото върху хартия и я използва за получаването на отпечатък, докато то е още мокро.
Работите на Уорхол като рекламен дизайнер, а и по-късно като художник, включват елемент на случайност в изпълнението, при който се допускат грешки и непреднамерени следи по крайното произведение. В резултат на това изображенията често са изпълнени с несъвършенства, като петна и зацапвания. В своята книга „POPism“ самият Уорхол казва: „... когато правиш нещо точно погрешно, винаги попадаш на нещо“.
През 60-те години Анди Уорхол 
започва да рисува за известни американски продукти
като „Кока-Кола“ и консервите със супа „Кемпбел“. Започва да използва шаблони за рисунките си, като с това цели не само правене на изкуство от масово продавани стоки, но и да превърне изкуството в такава стока.
Уорхол казва, че иска да бъде като робот. През 1963 година купува един стар цех, който превръща в ателие, офис и артцентър, наречен „Фабриката“. Наема „работници на изкуството“ в своето студио на „Юниън Скуеър“ в Ню Йорк, където започват да се отпечатват копия, да се правят обувки, филми и др. Освен това Анди започва да изпълнява поръчки за портрети и реклами.
„Фабриката“ става сборен пункт за нюйоркските бохеми, където всеки може да освободи страстите си извън рамките на допустимото. Там, например, Уорхол заснема „Blow Job“. Сред честите посетители на „Фабриката“ са Салвадор Дали, Мик Джагър и Боб Дилън.
Повлиян от нюйоркското ъндърграунд кино, Уорхол започва да снима за масова продукция, като развива свой собствен маниер. Типично за него е 
съсредоточаването на камерата върху един единствен обект в продължение на часове
Така например в първия му филм „Sleep“ е заснет Джон Джорно, докато спи в продължение на четири часа. В „Емпайър“ е сниман „Емпайър Стейт Билдинг“ от свечеряването до късните часове през нощта в продължение на осем часа.
Макар да изглежда, че е винаги на почит, личният живот на Анди Уорхол е една старателно пазена тайна. От средата на 60-те години се смята, че негова половинка и муза е актрисата Ида Седжуик. Двамата се обличат еднакво, имат еднакви прически и навсякъде са заедно. Всичко приключва като отрязано с нож през 1969 година, когато междувременно нагазилата в блатото на дрогата Ида е арестувана с наркотици. След раздялата си с актрисата художникът няма друга публично известна връзка и това подхранва слуховете, че е гей, но за това никога не е имало преки свидетелства или други доказателства.
Животът на най-ярката звезда на поп арта се преобръща през юни 1968 година, когато феминистката Валери Соланс, радикална радетелка за равноправието на жените и бивш модел на Уорхол, 
влиза във „Фабриката“ и няколко пъти прострелва художника в стомаха
След тежка операция и дълго възстановяване жертвата се връща към нормалния живот, но психологическият шок остава неизличими следи. Въпреки това Уорхол отказва да даде показание срещу атентаторката и така Соланс се разминава само с три години затвор.
След опита за убийство Анди Уорхол се преобразява. Започва да използва тоналности, които според него илюстрират смъртта. Преживява мъчително самоубийството на Мерилин Монро, на която посвещава може би най-прочутата си картина.
Динамичният и пъстър живот на Анди Уорхол приключва на 22 февруари 1987 след рутинна операция на жлъчния мехур. Той се страхува от болници и затова отлага до последно да провери проблемите с жлъчката, които имал. Така си отива едва на 59 години. И завещава на целия свят творчеството си.
„Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер“

Освен с творбите си Анди Уорхол е известен и с афористичните си открития и откровения. Предлагаме ви част от тях.
„Цялото пространство е само едно пространство и цялата мисъл е само една мисъл, ала моят ум ги разделя на безброй все по-малки пространства и все по-дребни мисли. Така се получава нещо като огромна жилищна сграда с множество отделни квартири. Понякога допускам в съзнанието си единственото Пространство и единствената Мисъл, но това се случва рядко. Обикновено в главата ми се върти само моята огромна сграда.“
„Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.“
„Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“
„Не обръщайте внимание на това, което пишат за Вас. Просто го измервайте в инчове.“
„Художникът е човек, произвеждащ неща, от които хората не се нуждаят, само че той  неизвестно защо си мисли, че би било чудесно да им ги предложи.“
„Всеки предмет във вашия килер трябва да има срок на годност или дата на производство, отбелязана върху него, точно както на млякото, хляба, вестниците и списанията, и щом този срок изтече, редно е предметът да се изхвърли.“
„Убеден съм, че да си истински богат, означава да имаш едно пространство. Едно голямо празно пространство.“
„Би трябвало да има супермаркети, които да продават разни неща, и други супермаркети, които да ги изкупуват обратно; докато този процес не постигне пълно равновесие, ще съществуват повече отпадъци, отколкото е редно.“
„Според мен никой, колкото и да е прочут в своята област, не би могъл да се чувства така особен и избран, както телевизионните звезди. Дори и най-известният рок-певец, чиито записи звучат навсякъде, където и да отиде, не може да има такова усещане за изключителност като човека, който знае, че редовно се появява на всички екрани в страната.“
„Както вече казах, ще ми се и аз да водя собствено шоу, наречено „Нищо особено“.“
„Обикновено нямам нужда от нищо друго освен копирна хартия и добро осветление.“
„Човек не може да прави неща, които не му идват отвътре. Може да говориш неща, които не ти идват отвътре, но да правиш неща, които не са ти по сърце, и това вече е голяма грешка.“
„Аз съм градско момче. В големите градове всичко е уредено, човек може да отиде в парка и да постои известно време сред природа, в миниатюрен провинциален пейзаж, но в провинцията няма подобни късчета от големия град, затова там винаги ме наляга голяма носталгия.“
„Животът е устроен така, че хората постоянно се озовават ту в претъпкано метро или асансьор, ту сам-самички в някакви огромни стаи.“
„Действително съм привърженик на празните пространства, макар че като художник произвеждам много боклук.“
„Любимата ми ресторантьорска атмосфера е тази, която цари в добрата простичка американска закусвалня или даже в доброто простичко американско бистро.“
„Много обичам да се храня сам. Ще ми се да открия верига заведения, предназначени за такива като мен; те ще се казват АНДИМАТИ и „Ресторанти за любителите на самотата“. Там човек ще може да си отнесе подноса с храна в отделна кабинка и да гледа телевизия.“

По материали от интернет