Тазгодишната реколта от пшеница в България e добра, но ожънатата хлебна пшеница е едва 30-35%. Това съобщи д-р Стефан Иванов, директор на „Зърнени храни“ АД в Силистра и Варна.
Той коментира, че тази година качеството на френската пшеница е сринато заради дъждовете и зърното ще отива на Север за фураж. Неговото място ще бъде заето от американска пшеница.
Обратно, в Черноморския басейн реколтата е много добра. Русия декларира произведени 68 милиона тона хлебна пшеница с 12,5% протеин. На последните търгове в Египет руската пшеница се предлага с 20 долара по-евтино от френската, германската и щатската пшеница.
„Това е абсолютен дъмпинг на зърнения пазар и той идва от Русия. Води се стопанска война, светът е залят от жито, голямо предлагане, а няма търсене. Търговете в Египет бяха за 180 хиляди тона, 120 хиляди от тях спечели руската пшеница, а останалите - украинската“, коментира експертът.
Той очаква цената да пада и да удари дъното през септември и октомври, защото руските фермери още не са приключили с прибирането на реколтата.
В момента руското зърно, натоварено на кораб, стигна до цена 164-165 долара за пшеница с протеин 12,5%, а при по-нисък протеин - 11,5%, цената е 155 долара на тон франко пристанище.
Стефан Иванов не е съгласен с коментарите, че изкупните цени за зърното са 250-260 лева за тон.
„Плащаме по 290 лева за тон пшеница с 12-12,5 протеин. Но не можем да плащаме по 280-290 лева за фуражна пшеница. Светът е залят от фуражна пшеница - като има голямо предлагане, а няма търсене, откъде да дойде висока цена. Най-качествената пшеница е в Черноморския басейн, където сме и ние, но това е парадоксът, че тя се оказва най-евтина и продължава да поевтинява заради натиска на цените от Русия и Украйна“, допълва той.
Според д-р Стефан Иванов българските фермери са допуснали грешка, като са сели масово френски фуражни сортове, разчитайки на това, че разликата между цените на фуражната и хлебната пшеница е малка. Сега станало ясно, че се произвежда нещо, за което няма пазар.
Друга причина според него да буксува пазарът у нас е големият преходен остатък от 500-600 хиляди тона от миналогодишната реколта.
„Откакто съм в зърнения бизнес, не е имало такъв остатък. От ожънатите 11,5 милиона декара със среден добив от 500 килограма и с преходния остатък имаме близо 6 милиона тона реколта само пшеница, още 700-800 хиляди тона ечемик, а очакваме и царевицата. Заради това, че нямаше дъждове, добивите ще са редуцирани: 450-500 кг на декар, а не 800, което означава, че трябва да има по-добра цена. Но този излишък на фуражна пшеница ще окаже влияние и ще натисне цената й надолу, така че не очаквам кой знае каква светлина в тунела“, казва той.
Това обаче не означава, че хлябът ще поевтинее. „Изключено е! Никога не се е случвало, защото хлебарите винаги намират оправдания, ще посочат по-високи разходи за ток“.
По думите му рентите трябва да се редуцират. В противен случай малки фермери ще фалират, ако трябва да изплащат например ренти от по 80-100 лева на декар, каквито са били нивата миналата година в Добруджа.
„Светът е и във валутна война. Двойката евро-долар с този Брекзит тепърва ще оказва влияние на пазарите. При всички случаи ще е трудна година откъм реализация“, смята Стефан Иванов.