Големият футболист от близкото минало Иван Въжаров повдигна съвсем справедливо въпроса дали не може да се направи нещо за достъпа до Градския стадион на ветерани с особен социален статус. Добре, отговори президентът на клуба д-р Симеон Симеонов по време на общото събрание в четвъртък, дайте ми списък, ние ще се погрижим да осигурим на тези хора безплатни абонаментни карти за мачовете на отбора!
Слава и чест на ветераните, но някои от тях не бива да гледат „Дунав“ дори по телевизията! Тези „някои“ идват на стадиона главно, за да коментират и хулят със злост играта на отбора, клубната политика и т. н. Трябва да ги чуете, за да разберете с каква сатанинска наслада плюят по името на един тим, на чиято трапеза са яли бял хляб като футболисти и треньори. Сякаш когато са били играчи „Дунав“ не е слизал от сцената на европейските клубни турнири, а възпитаваните от тях момчета в школата са ставали /поне в последните 25 години/ звезди от голям калибър.
Да не говорим, че когато не се знаеше дали „Дунав“ въобще ще го има като клуб, почти никой не прояви интерес и загриженост. Вярно, нямаше как да помогнат финансово по разбираеми причини, но самото присъствие и заинтересованост на приказливи ветерани щеше да има неоценимо морално измерение. Обяснението им сигурно ще е, че никой не ги е потърсил.
Когато сърцето ти иска да помогне с конструктивна критика, отиваш и казваш право в очите било на треньор, ръководител или футболист: „Тука бъркате, ето какъв съвет ще ви дам“!
Но да се анализира системно през зъби и с ехидни усмивки колко калпав и далеч от техния е този „Дунав“, най-малкото не е признак на съпричастие и клубна принадлежност.
И да не бъдем разбрани криво - нашето безкрайно уважение към всички футболисти и треньори, оставили следа в историята на ФК „Дунав“!