Като се обърне каруцата, пътища много!
Единият, който бе изпуснат по възможно най-глупавия /или пък преднамерен?!/ начин, бе работата в школата и с българските баскетболистки въобще. Като се почне от онези далечни вече времена отпреди десетина години с несъстояли се в голямата игра момичета като Силвия Стефанова и се стигне до сегашната резервна скамейка с Любомира Тодорова. Някои получиха мимолетен шанс, а други така здраво излъскаха пейката, че почти се сляха с вечната публика от първия ред.
Знаете ли колко състезателки от школата на „Дунав 8806“ присъстваха в тимовите листи през последните няколко сезона? Само две! Йоанна Христова и Любомира! Ако приемем, че Йоанна нямаше физиката да стане велика баскетболистка, Люба поне даваше известни надежди. Само че нейните общи игрови минути за две първенства не могат да стигнат времетраенето дори само на един мач.
Другите млади българки, които пристигаха от други центрове с идеята да бъдат изградени като бъдещи дунавски звезди, също се наседяха на пейката. Например Мирена Денчева, Ива Костова и Радина Кордова минаха и заминаха, без да оставят абсолютно никаква следа. Треньорската преценка беше, че просто не стават.
Последното попълнение от есента на миналата година бе Вили Крачолова. Ако играта й се оценява от трибуните, симпатичната Вили също няма капацитет да стане някога плеймейкър като Диана Найденова и Зорница Костова. Обикновено, но винаги след пропиляно време, тази оценка се споделя и от старши треньора.
Няма да броим сред българския легион в Русе баскетболистки като Радостина Димитрова, защото тя дойде като утвърдена и можеща състезателка. Цветомира Шаренкапова и Виолина Кочева пристигнаха твърде млади, но виж, те поне, въпреки колебанията в представянето си, направиха крачка напред в развитието си. Само те, от младите!
А нататък? За Маргарита Илиева е дори неудобно да говорим, защото когато бе ангажирана в „Дунав 8806“, един от най-солидните български специалисти каза в частен разговор пред „Утро“: „Не знам какво е видял Жоро /Божков/ в нея, но дано е видял повече, отколкото аз“!
Пейката просто уби дарбата на момичета като Деляна Коева, смазани от поредния внос на чужденки. И когато ножът опря до кокала в края на това първенство и трудно можеше да се формира прилична петица, Деляна най-сетне влезе по-трайно в игра. Справка - при последния си мач срещу „Нефтохимик“ реализира 8 тройки! Какво ли й е трябвало? Ами май да играе по-често и да й се гласува доверие. Така се трупа самочувствие и класа.
Сега някои ще кажат - ама, господа, и в другите клубове няма млади, добри и перспективни български баскетболистки!
Че какво ни интересуват „Хасково“ и Елена Станкова, която избута цял шампионат с три чужденки плюс ветеранките Пашева и Нанева? Светъл пример ли е „Монтана“ с чужденките си плюс Петева и някоя друга българка за цвят? „Хасково“, „Монтана“, „Нефтохимик“ и „Берое“ ли са българският баскетбол с шепа уплашени наши момичета на пейката?
Напротив - Стьопата, Станкова и всички други треньори, които избраха лесния път да вият лавровите си венци на гърба на „майсторки“ от чужбина, са вкупом виновни за състоянието на играта и на националния отбор въобще. И скоро ще прогледнат от немай-къде, защото и техните ръководители и спонсори ще се изморят от малките им игри на безсмислени в крайна сметка надцаквания със скъпи баскетболистки.
А ако в Русе, дай боже, създадат друг клуб, трябва наистина да се почне от школата. Нека две, три, четири години евентуалният представителен отбор да не се бори за отличия, но на петата ще бъде отбор с главна буква. С ядро от наши, български момичета.
Пък и когато каруцата се обърне, този път изглежда най-трънлив, но най-верен.