Църква на четири века пази предания и легенди в Красен

Много хубава служба направихме за Лазаровден, църквата беше пълна с хора, казва отец Георги. Така свещеникът, който обгрижва храмовете в Щръклево и Красен, отговаря на въпроса ми за църквата „Св.Троица“ в село Красен. Всъщност, става дума за църква, която е една от най-старите не само в Русенска епархия, но и в цяла Североизточна България. 
Черквата се намира в просторния двор на един от хълмовете, които „свиват гнездото“ на красивото и живописно русенско село. Най-верният ориентир за непосветения, който може да го отведе до храма, скътал в диплите на паметта си хиляди лица, дати и събития, е високата каменна камбанария в двора. Тя наистина насочва тези, които не са от Красен, как да открият стародавната църква. Макар че камбанарията е на друга църква, строена през 40-те години на 20 век, и вече несъществуваща, тъй като се е саморазрушила през 1971 година. Обясненията са, че е станало срутване на земните пластове, но 
мълвата шушне мрачно подозрение за срутването на големия храм
съграден от здрав камък като копие на катедралния „Св.Александър Невски“ в София. Според хорските приказки свещеникът, който градил храма, току си заделял по нещичко от строителните материали и за своя собствена къща. Издигнал на метри от черквата къща за приказ - с вити стълби, с каменни веранди. И ето че не минало много време и като възмездие за крадливите навици на попа храмът, с който красенчани се гордеели, се сринал. Днес от него са останали само купчини камък, обрасли с гъсти храсталаци, и входната част - притворът заедно с красивата каменна камбанария. 
Старата църквица почти не се вижда откъм пътя. Нали знаете какво е било правилото по време на турското робство, пита кметът на Красен Йорданка Чурова. И пояснява: „Турчинът, когато е яхнал коня си, не бива да вижда църквата. Затова са ги вкопавали в земята. Такава е и нашата църква“. Докато клисарката Пенка отключва вратата, разглеждаме надписите по външните стени и се опитваме да разгадаем годините, в които лаконичните изречения на графитите са били издълбавани. 
Докато за катедралния храм „Св.Троица“ в Русе е известна годината на построяването, съименничката му в Красен не се радва на точни запазени сведения. Според историците Теодора Бакърджиева и Стоян Йорданов, които през 1994 г. публикуват своето изследване „Късносредновековна църква в с.Красен, Русенско“, в издавания от Великотърновския университет „Архив за поселищни проучвания“, 
еднокорабната църква в селото е изградена през 17 век
Техните изследвания показват, че красенската „Св.Троица“ представлява твърде точен паралел с църквата „Св.св.Петър и Павел“ в Свищов, за която се знае, че е построена през 1644 г. Двете църкви имат еднакво оформени олтарни апсиди, еднакви са подпорните арки на свода, апликираните стенни аркади, допълнително изграденият притвор /в Красен той е разрушен впоследствие/. 
Двамата русенски учени стигат до хипотетичната датировка на храма, като съпоставят години и периоди, за които свидетелстват множеството открити надписи по фасадната стена. Най-показателен за биографията на „Св.Троица“ в Красен е надписът върху вградена в пода надгробна плоча, който недвусмислено сочи събития от годината 1791-а. Според Бакърджиева и Йорданов църквата е съществувала в сегашния си вид не по-рано от посочената година, като най-вероятно църквата, която сега стои жива и здрава на хълма в селото, е втори градеж на мястото, където и преди това е съществувал храм. За това пък сочи фактът, че е съществувал некропол - той е бил образуван именно около предишна църковна сграда, от която няма запазени останки. 
В съхранен фрагмент от 
ктиторски надпис върху плоча, също вградена в пода
се споменава името на епископ Неофит. Известни са няколко Червенски епископи с това име, посочват историците. Единият от тях е заемал епископския престол до март 1780 г., друг Неофит оглавява Червенската епископия от юли 1804 до май 1813 г., третият е бил избран за местен църковен глава през октомври 1832 година. Теодора Бакърджиева и Стоян Йорданов предполагат, че именно вторият Неофит е осветил красенската „Св.Троица“ вероятно през втората половина на 1804-а или първата половина на 1805 година. Според двамата изследователи градежът още през 17 век на толкова голяма и съобразена с новите за времето си архитектурни тенденции църква говори за ролята на село Красен за опазването и развитието на българската духовност в Русенско. В частност старинният храм разкрива и други черти на историческата истина за населението в този край преди няколко века: то се е отличавало с относително висока грамотност. Надписите показват, че тук са работили учители и свещеници, дошли от будните балкански селища Трявна, Дебелец, Дряново, Габрово. Както сполучливо определят русенските историци, „Надписите са израз на една своеобразна селска каменна летописна традиция, настойчиво поддържана дори и след Освобождението“. 
Колекцията от графити върху камъка 
пази имената на даскал Венко от Трявна, даскал Богдан, Йоан от Дряново, който бил в селото през 1829 г., поп Марин е служил тук през 1839 година, Петър Стоянов от Габрово е бил в Красен през 1858-а, даскал Христо Иванов от Габрово е преподавал четмо и писмо през 1870 г. Личат имената и на двама зографи от Трявна - Цоню и Геню, за които издълбаните в камъка букви свидетелстват, че са били в Красен през 1824 година. 
Но един от най-интригуващите надписи е графит, който сочи присъствието на една удивителна историческа личност: „Никола поп Лазар от Елена“ от 1824 година. За него проф.Анчо Калоянов предполага, че това е Никола Поплазаров, преписвачът на втория, известен като Русенски, препис на Паисиевата история от 1811 г. Нещо повече - той е преписвал Историята на Паисий точно тук, в църквата, казва кметицата Чурова. Това едва ли е точно така, тъй като според изследователи Русенският препис е направен именно в „Рухчук“, където Никола поп Лазаров е учителствал през март и април 1811 г. Той прочита Жеравненския препис на История Славяноболгарская на 7 март и веднага започва да го копира, като го приключва на Гергьовден, 23 април същата година. Вероятно веднага след като преписал паметния текст, 
Никола поп Лазаров е избягал от Русчук и се е прибрал в родната Елена
тъй като в града на Дунава тогава е било повече от опасно - заради Руско-турската война от 1811 г. Русе е един от най-пострадалите градове. 
Известно е, че през 1824 г. Никола поп Лазаров е направил пътуване до село Красен и вероятно до Басарбовския скален манастир в съпровод на двама тревненски зографи - най-вероятно посочените в другия надпис Цоню и Геню. Не е много ясно каква е била причината за това, но историци предполагат, че е свързано с интереса на поп Лазаров към житието на св.Димитър Басарбовски. 
Днес неголямата по размери според съвременните разбирания църквица отново си е върнала ролята на главния храм в Красен. След като преди повече от 40 години новопостроеният храм се събаря, красенчани отправят погледи отново към старата черква. Покривът беше полусрутен, вътре през плочите на пода беше избил див орех, разказва Йорданка Чурова. През 80-те години на миналия век започнала реконструкция и реставрация на храма. Преди три години храмът се освещава отново и отваря врати за служби и молитви. 
Иконостасът издава, че е на много години
Някои от по-старите красенчани са убедени, че това си е иконостасът от тази църква, който след построяването на новата е бил прехвърлен там, но след това отново се е върнал на истинското си място. От старинните икони са останали само две и те се нуждаят от сериозна реставрация. Влажността вътре в помещението обаче руши и новата мазилка по стените и по тавана, а покрай уникалните сводести прозорци, които са несъмнен белег за архитектурния църковен стил от Възраждането, по камъка е избил зелен мъх. Трябва да вземем мерки, ще поръчаме мрежи за прозорците, за да можем да отваряме и да проветряваме, казва Чурова. Според кметицата уникалните исторически свидетелства, които пази Красен, биха могли да се превърнат в интригуваща спирка от туристическите дестинации на български и чуждестранни любители на миналото. 
А Красен крие много предания и спомени за реални събития. Легенди и факти се преплитат и заедно пишат чудни истории. Като разказа за крушата, която доскоро е стояла в просторния църковен двор. На нея е била окачена камбаната, известяваща за кръщенета и смърт, за наводнения и пожари. Тъкмо тази камбана от крушата в черковния двор е обявила със звъна си началото на селските бунтове против десятъка, които тръгват от Русенско, за да подпалят половината българска държава през 1900 година. Размириците тръгват именно от Красен, където на 27 и 28 март 1900 г. размириците срещу десятъка са потушени от войскови части. Много имаме да разказваме и да показваме, казват скромно красенчани. И сега мечтаят да направят една здрава желязна стълба в кулата на камбанарията. Така по-лесно ще се подменя въжето, което заради старите греди, през които минава, се къса често и все се налага да измъчваме пожарникарите да идват да ни го подменят, обясняват от кметството.