Реформата „Горанов” – объркана философия или навременна мярка

Промените в Кодекса за социално осигуряване са навременни и целят да извадят на светло голяма част от дейността на пенсионните фондове, те засягат само хората, избрали да получават пожизнена пенсия. Във втория стълб парите са лични и в лични партиди, той не трябва да се отнася до пожизнената пенсия и да има минимална пенсия.

Тези две различни мнения изразиха експерти, потърсени от БГНЕС във връзка с качените на страницата на Министерството на финансите близо 60 стр. промени в Кодекса за социално осигуряване, шокирали мнозина запознати с материята. В разразилия се дебат за ползите и вредите на промените, вносителят Владислав Горанов даде да се разбере, че би бил склонен да оттегли предложенията си, ако надделеят мненията против.

Христина Христова: Когато парите са лични, всеки си решава как да ги разпределя

Промените, които са предложени за изменение и допълнение в Кодекса за социално осигуряване, имат една голяма част, която е свързана с управлението на пенсионноосигурителните дружества, с регулацията, с осигуреността, с одитния контрол – неща, които беше крайно време да бъдат направени.

Има една част обаче, която е свързана с управлението на средства на осигурените хора във втория стълб. Разделя се периода, в който човекът е свързан с пенсионноосигурителния фонд на две – период, в който натрупва своите средства и период, в който започва да ги потребява. За този втория период е предвидено парите да отиват в общ финансов пул – технически резерви, както са наречени. Това се прави, защото държавата има притеснение, че няма да могат да стигат парите от индивидуалните партиди на някои лица, които са с много ниски осигуровки или на такива, на които им се е паднал много неблагоприятен инвестиционен период /вторият стълб е капиталова схема и парите се дават да се инвестират и да се умножат/. Фактически по този начин собствеността върху парите за индивидуалната партида на човека се заменя с право на изплащане на пенсия. И то при две условия – пенсията да бъде пожизнена, както е в солидарния стълб, и пенсията да бъде поне с минимален размер, равен на социалната пенсия.

Мисля, че вместо да се правят такива предложения за промяна на цялостната философия на пенсионната система и на втория стълб и да се дестабилизира доверието на хората във втория стълб, трябва да се отиде с една стъпка по-нататък. По-добре държавата да премине към премахване на две неща, заложени в Кодекса за социално осигуряване – едното е, че с втория стълб не трябва да се гарантира пожизнена пенсия. Трябва в един момент, когато човекът навърши определена възраст, той да може да се яви в пенсионния си фонд – втори стълб, да види какво има в личната си партида и да договори за колко време ще получава своите пари. Ето един пример – отива човекът и вижда, че има 30 000 лв. лично събрани в индивидуалната му партида. Той казва – искам тези 30 000 лв. да ми ги разпределите на равни пенсионни вноски на 15 години, което значи 180 месеца. Следователно тези пари в индивидуалната партида се падат по 167 лв. на месец допълнителна пенсия. Може и човекът да иска в по-началната част на своята пенсия да харчи повече – за пътуване или за ремонт на дома си.

Второто, което трябва да се случи, според мен, е минималният размер. Да се въвежда такова изискване също не ми се вижда състоятелно. Ако наистина искаме да защитим философията, че това са лични пари в лична партида и те са толкова, колкото са се натрупали – те са мои, много или малко, нека си ги получавам като моя втора пенсия и каквото остане – нека го наследят моите наследници.

Държавата трябва да помисли за премахване на две категории в Кодекса за социално осигуряване – пожизнена пенсия от втория стълб и минимален размер на пенсията от втория стълб. Защото прехвърляне на парите в техническа резерва /финансов пул/ фактически става същото като в първия стълб – солидарния принцип.

Необходим е дебат, а времето, което дават за обществено обсъждане на сайта на МФ е много малко. Ако държавата има намерение да премахне капиталовия характер на втория стълб – да го каже и да се приключи. Но така, с тези промени се променя цялата философия на осигурителната система и на втория стълб и човек загубва доверие за това, което винаги е мислил – че това са негови лични пари в негови лични партиди.

Понятието дефицит няма как да се прилага към втория стълб. Парите са такива, каквито са се събрали в моята лична партида, от моите вноски и от инвестиционната дейност на фонда. Те са или достатъчни, или недостатъчни – но не може да бъдат дефицит, защото те са реални средства, които ги има там.

Минчо Коралски: Промяната е насочена към гарантиране на хората, избрали да получават пожизнена пенсия

Очевидно, че в Кодекса за социално осигуряване трябва да се променят доста неща – това касае пенсионните дружества, тяхното отчитане, влагането на пари… Очевидно е че след толкова дълго време емпиричен опит е дошло време и за законодателни промени. В това отношение тези, които се правят в момента, ще извадят на светло голяма част от дейността на пенсионните фондове. В крайна сметка, когато някой иска да получава пари и да инвестира в това, той трябва да бъде прозрачен в действията си и хората да са наясно какво става с парите им. Промяната е насочена към гарантиране на хората, избрали да получават пожизнена пенсия.

Промените в Кодекса за социално осигуряване в частта, в която се предлага всички средства да се събират в един пул, а не в индивидуални партиди засяга случаите, когато човек избере да му се плаща пожизнена пенсия. Тогава сумите ще влязат в общ фонд. Важно е да се уточни, че не всички средства трябва да отидат в един фонд – предложението е това да е за случаите, в които лицето е пожелало пожизнена пенсия. В този смисъл тази стъпка, която е направена е стъпка във вярна посока по простата причина, че когато става въпрос за допълнителна пенсия ние трябва да имаме предвид, че средствата, които се набират във фондовете, са сравнително малки. Това означава и малки допълнителни пенсии. Когато средствата се изчерпат, въпреки, че се е осигурявал през целия си живот за втора пенсия, той ще получава или много малка втора пенсия, или ще я получава за малък период от време. Идеята е всеки, който надживее, така да се каже, лимита, който му отпуска схемата, по която пенсионното дружество поделя пенсията, то той да получава пенсия за сметка на тези, които не са доживели. Пак повтарям това засяга хората, които са избрали да получават пожизнена пенсия. Техният избор се гарантира от държавата чрез този механизъм, който се предвижда да бъде въведен.

Разбира се човек може да поиска да му се платят наведнъж средствата, или за определен период – тогава нещата се регулират по съвсем друг начин. Тогава никой не засяга интересите на наследниците. Но лично аз смятам, че при една малка сума за наследниците, евентуални, по-добре е човек да си гарантира пожизнено получаване на пенсия, която при стария режим би могла след известен период от време да се изчерпа.

Но няма как – ако искаш да получаваш пенсия, трябва да внасяш пари. Това, че някой ще се демотивира в крайна сметка е свързано с проблема, че с т. нар. пенсионна реформа много хора бяха обезкуражени, виждайки как техните родители, баби и дядовци останаха без пенсии, въпреки, че бяха внасяли цял живот вноски. /

-----

Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобургготски, депутат в 40 НС.

Минчо Коралски, председател на Агенцията на хората с увреждания, министър на труда и социалните грижи /1995-1997/.