Ядрените мускули на Русия и САЩ

През последните две години руско-американските отношения (а също и отношенията на Русия с НАТО) стигнаха рекордно ниска точка. В резултат на това въпросът за ядреното оръжие отново излезе на преден план.

В най-сериозни декларации не веднъж се говореше за това, че страните водят подготовка за нанасяне на ядрен удар една срещу друга. Например, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг неотдавна публикува своя годишен доклад, в който се твърди, че руските ВВС през 2013 г. извършили учебен полет, по време на който било отработено „нанасяне на ядрен удар срещу Швеция“. В доклада е отбелязано, че за изпълнение на това задание участвали свръхзвукови бомбардировачи с голям обсег Ту-22М3, действащи под прикритието на изтребители Су-27. Освен това членът на НАТО Турция се намира само на няколко крачки от война с Русия, което не опростява ситуацията.

При такава обстановка не би било излишно да бъде оценено състоянието на ядрените сили на САЩ и Русия. Как тази ситуация влияе на стратегическия баланс, убеждавайки страните в неразумността от започване на конфликт? И какви са перспективите на развитие на ядрените сили на двете свръхдържави?

И двете страни изпълняват Договора за стратегическите нападателни оръжия (СНВ-3)

Договорът за мерките по по-нататъшното съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия, подписан на 8 април 2010 г. от президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев, задължава страните по него да съкратят количеството на ядрените си бойни глави до 1 550. Количеството на разгърнатите междуконтинентални балистични ракети (МБР) и тежки стратегически бомбардировачи се ограничава до 700 броя. Съгласно публикуваните на 1 април от Държавния департамент на САЩ данни, страните вече са достигнали или са близо до достигане на споменатите числа. Съединените щати разполагат със 741 установки за пуск на 1 481 ядрени бойни глави, а Русия има 521 носители с 1 735 бойни глави. Разликата е незначителна и не влияе на стратегическия баланс. Русия в момента разполага с по-малко пускови установки, но това неравенство се обяснява с това, че МБР с разделящи се бойни глави на части с индивидуално насочване имат по-широко поле за приложение – една МБР може да носи до десет бойни глави.

Американските МБР с наземно базиране са от 70-те години на миналия век

На въоръжение САЩ имат МБР с наземно базиране само от един тип – LGM-30G Minuteman-3. Всяка ракета има по един заряд W87 с мощност до 300 килотона (но може да носи до три бойни глави). Последната ракета от този тип е била произведена през 1978 г. Това означава, че „най-младата“ от тях е вече на 38 г. Тези ракети нееднократно са модернизирани, срокът им за използване изтича през 2030 г.

Новата система МБР с наименованието GBSD (средство за стратегическо сдържане с наземно базиране) като че замръзна на етапа на обсъждането. ВВС на САЩ поискаха 62,3 млрд. долара за разработването и производството на нови ракети и се надяват през 2017 г. да получат 113,9 млн. долара. Само че Белият дом не поддържа тази заявка. На практика много от хората там са против тази идея. Разработването е отложено с година, а сега перспективите на GBSD ще зависят от резултата на президентските избори през 2016 г.

Трябва да се отбележи, че американското правителство има намерение да изразходва за ядрено оръжие огромна сума: около 348 млрд. долара до 2024 г., от които 26 млрд. ще отидат за МБР. Но за GBSD 26 милиарда не стигат. Реалните разходи могат да се окажат по-високи, отчитайки обстоятелството, че САЩ отдавна не произвеждат нови междуконтинентални ракети с наземно базиране. Последната такава ракета с името LGM-118А Peacekeeper, влезе на въоръжение през 1986 г. Но към 2005 г. САЩ едностранно свалиха от бойно дежурство всичките 50 ракети от този тип, макар че без преувеличение може да се каже, че LGM-118A Peacekeeper е по-добра в сравнение с LGM-30G Minuteman-3, тъй като можеше да носи до 10 бойни глави. Независимо от провала на Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия СНВ-2, който забраняваше касетъчни бойни глави с индивидуално насочване, САЩ доброволно се отказаха от своите касетъчни бойни глави. Доверието в тях беше загубено поради голямата им себестойност, а също и поради скандала, по време на който се изясни, че тези ракети в продължение на четири години (1984-88 г.) не са имали система за насочване AIRS (усъвършенствана инерционна опорна сфера). Освен това компанията-производител на ракетите се опитала да прикрие забавянето на доставката – във времето, когато Студената война вървяла към своя край.

Руските МБР с наземно базиране: нови технологии против ПРО

В настоящия момент Русия има голям спектър МБР с наземно базиране, в това число и на мобилни пускови установки. През 2015 г. ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия получиха 24 нови батареи РС-24 „Ярс“, както разположени в шахти, така и в мобилна версия. Тази ракета може да носи 3-4 касетъчни бойни глави с индивидуално насочване, които са в състояние да преодоляват системата за противоракетна отбрана. С голяма доза сигурност може да се предположи, че доставката на такива ракети през 2016 г. няма да е по-малка от тази през 2015 г. През 2020 г. Русия ще може да замени ракетите „Топол“ (всъщност това е еквивалента на Minuteman-3) с по-новите модификации, които са в състояние да преодоляват системата за ПРО на противника.

Също така Русия притежава жежки МБР с течно гориво и наземно базиране. Добре известна е ракетата Р-36М2 „Воевода“, намираща се на въоръжение от 1988 г. Тя може да носи до 10 бойни глави, всяка от които с мощност до 750 килотона. Тази година ще бъдат извършени изпитания на най-новата ракета – РС-28 „Сармат“, която през 2020 г. трябва да замени „Воевода“ и ще притежава възможности за преодоляване на ПРО. Преди всичко се очаква тази ракета да извежда бойния заряд на суборбитална траектория (тя е малко по-къса от кръгова орбита, която е забранена от международни споразумения). Тази ракета може да нанася удари отвсякъде, даже от Южния полюс. Това принуждава противника да създаде интегрирана система за ПРО, която е крайно скъпа дори и за САЩ. Освен това бойните глави влизат в атмосферата със свръхзвукова скорост и се движат по по-удължена траектория, маневрирайки при скорост 7-7,5 км/сек. Времето на предстартова подготовка на тези ракети ще бъде сведено до минимум, и ще бъде около минута след получаването на заповед за пуск.

Русия също така има тайнствена ракета – РС-26 „Рубеж“. Информацията за нея е оскъдна, но по-скоро този ракетен комплекс е по-напреднало развитие на проекта „Ярс“, имащ възможност да нанася удари с междуконтинентален и среден обсег. Минималният обсег на тази ракета е 2000 км., и това е достатъчно за пробиване на американската ПРО в Европа. Съединените щати възразяват срещу разгръщането на тази система на основание, че това ще бъде в нарушение на договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (РСМД). Но тези твърдения не издържат на критика: максималният обсег на РС-26 надвишава 6 000 км., а това значи, че това оръжие е междуконтинентална балистична ракета, а не балистична ракета със среден обсег на действие.

Имайки предвид казаното дотук става очевидно, че САЩ съществено изостават от Русия в разработването на МБР с наземно базиране. Съединените щати разполагат само с една, при това достатъчно стара междуконтинентална балистична ракета Minuteman-3, способна да носи само една бойна глава. А перспективите за разработването на нов образец за подмяната й са доста неопределени. Ситуацията в Русия е съвсем различна. МБР с наземно базиране се обновяват редовно – на практика процесът за разработка на нови ракети върви без прекъсване. Всяка нова МБР се разработва с цел пробив на противниковата ПРО, поради което европейската ПРО и наземната система за противоракетна отбрана в средната част от полета на нападателя (комплекс за противоракетна отбрана на САЩ, предназначен за прихващане на приближаващи се бойни единици) в обозримо бъдеще ще бъдат неефективни против руските ракети. 

-----------
Леонид Нергисян, „Нешънъл интерест“.