Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.
Лятото на 1984 година добавя още колорит към и бездруго впечатляващия ореол на едно от най-модните и тежкарски заведения на „Балкантурист“ - „Чифлишки хан“ на територията на Образцов чифлик. Едно от любимите места на градската бохема и особено на хората, които искат да разнообразят сивото семейно ежедневие с интересна колежка или друга позната, става обект на кражба с впечатляващи размери. Стойността на задигнатите стоки се равнява на цената на един тристаен апартамент в центъра на Русе и това веднага превръща удара в градска легенда.
В заведението освен пукащия се всяка вечер по шевовете битов ресторант има и модерна дискотека с редкия за онова време видеодисплей на стената, която масово се посещава от млади русенци и
мълвата се разпространява като огън сред узряло жито
Така напрежението върху милицията допълнително се засилва - престъплението трябва да се разкрие бързо и извършителите да бъдат сурово наказани, за да стане ясно, че властта пипа здраво и никой да не си прави илюзията, че може да нарушава законите безнаказано.
Ето как започва всичко.
Един ден наобед през юни в районното управление на МВР в Русе се получава сигнал за кражба на цигари, твърд алкохол, кафе и музикална техника от „Чифлишки хан“ на обща стойност над 15 000 лева.
При огледа униформени и криминалисти установяват, че крадците са разбили предпазните решетки на склада, после и шкафовете, а накрая е разбита секретната брава на дискотеката. След проведените разпити на персонала се разбира, че кражбата е станала между 4.30 и 6 часа сутринта, а задигнатите цигари са само от навлизащата в Русе британска марка „Петер Стювесант“.
За разкриване на подобен вид престъпления е много важно работещите по случая да имат познати и информатори от подземния свят, където се извършва търговия с крадени стоки, обяснява криминалист, който е участвал в разкриването на кражбата. Той веднага се свързва с агент и на въпрос дали е чувал за тези цигари, получава отговор, че предния ден негов познат е пушил тази марка докато са били на кафе на „Маркизата“ в хотел „Дунав“.
Организирана е среща с посочения мъж, който признава, че преди два дни е купил 5 кутии цигари от русенец на име Иван, известен с прякора Златния. Криминалистът веднага се сеща за стария си познайник Иван Златния, който
постоянно е залавян за кражби на злато и пари от частни домове
но дотогава за него няма информация за наклонност към цигари, алкохол, кафе и музикални уредби.
При последвалия анализ на информацията групата на криминалиста не може да си обясни къде Златния ще съхранява толкова много стока.
На всички ни беше ясно, че ако го задържим и го попитаме „Кажи бе, мръсник, къде криеш откраднатите цигари и алкохол“, той ще ни се изсмее и ще отвърне „Ало, имате грешка, нямам никакво отношение към такава кражба“, разказва криминалистът. Затова решението да се закачат „опашки“ на Златния, които дискретно да го следят 24 часа в денонощието.
Наблюдението установява, че през деня бандитът се разхожда със свой приятел с лъскавия му мерцедес из заведенията в града, а вечер се прибира вкъщи. Същевременно започва интензивна работа с другите информатори на милицията и така се стига до русенец, който е надраснал местните кокошкарски мащаби и върти контрабандна търговия с „колеги“ от Румъния и Сърбия. По тайни сведения криминалистите се добират до информация, че търговецът и Златния ще се срещнат в тихите улички зад тогавашната сграда на ОУ „Васил Левски“, където сега е Висшето училище по земеделие и развитие на регионите.
Мобилизиран е целият наличен състав
на милицията и около училището са разставени секретни постове. Криминалистът застава в района на Автогара-юг със запорожеца си и надвечер вижда мерцедесът, с който се вози Златния, да минава пред автогарата и да влиза зад блоковете срещу нея. След като спира на закътано място до една ниска жилищна сграда, милиционерът тръгва със зазката с пълна газ и застава плътно с лявата си страна до дясната предната врата на немската лимузина. Още при спирането вижда невярващите очи на Златния, а на задната седалка - много стекове с „Петер Стювесант“ и пакети кафе.
Като ме видя, Иван замръзна и без да го питам нищо промълви „Ти смяташ ли, че ако не ме беше хванал със стоката, щях да си призная“. Аз също се стъписах от този въпрос, но веднага му отговорих с усмивка „А ти смяташ ли, че щях да те заловя без стоката, разказва криминалистът.
Той веднага се обажда на всички секретни постове да дойдат при него и след проверка от колата са извадени цигарите и кафето, а от багажника бутилки с водка и коняк и музикални видеокасетофони и аудиоуредби.
Междувременно веднага след кражбата в „Чифлишки хан“ управителят, който сега е
един от известните в града ресторантьори, барманът му и шефът на дискотеката са задържани в кражба на цигари от ресторант в Пейчиновци
Там на тържествена вечеря са повикани всички управители на заведения към Окръжния кооперативен съюз. На тържеството на някои от тях са раздадени парични награди в плик за добра работа. Шефът на „Чифлишки хан“ прибира десетолевките в джоба, но оставя плика на масата, на който е изписано името му. След тържеството ресторантът е затворен, но след полунощ крадци се промъкват в него и задигат много стекове с вносни и български цигари.
На местопроизшествието отива екип на милицията в Бяла, прави оглед и намира плика с името на управителя на „Чифлишки хан“ на една от масите. Той е задържан още същия ден, заедно с шефа на дискотеката в „Чифлишки хан“, който сега също е много известен ресторантьор, и барманът, който пък бил от Пейчиново. Тримата са закарани в ареста в Бяла и започват разпити. Причината да бъдат арестувани е, че след кражбата на цигарите и алкохола от „Чифлишки хан“ беленските милиционери се усъмняват, че точно те са
направили удара, за да компенсират загубите си
Докато на следващия ден тримата отчаяно се мъчат да убедят разследващите, че са невинни, във вътрешния бюлетин на милицията излиза информация, че крадецът от Чифлика е задържан и тримата мъже са освободени.
На разпита в управлението в Русе Златния не отрича нищо и си признава за кражбата в хана. От думите му се разбира, че прави сам удара с цел да продаде стоката в София. За превоз се спира на приятеля си с лъскавия мерцедес, тъй като такива коли по това време се срещат много рядко в страната и по пътя никой няма да ги спре за проверка, защото се знае, че притежателите им не са обикновени хора. В последния момент преди да отпътуват за столицата обаче Златния научава за трансграничния търговец и се изкушава да продаде стоката в Русе, което му изяжда главата. Крадецът е осъден на три години затвор.
След излизане на свобода обаче Иван отново се връща към занаята и пак е вкаран зад решетките. Този път за кражба на голяма сума пари и злато от апартамент.
Един ден надвечер в милицията се получава сигнал за кражба на 10 000 лева и бижута за още близо 3000 лева от жилище в „Дружба 2“. Установено е, че
ограбеният апартамент е собственост на известен комарджия
и съпругата му. На място криминалистите научават от жената, че е била извън града, но като се прибира и посяга да си отключи вратата, усетила, че нещо не е наред с ключалката. В това време вратата се отворила и отвътре излезли двама мъже с качулки на главите, които профучали покрай нея по стъпалата надолу. Жената толкова много се стъписала, че не видяла лицата на мъжете, направило й впечатление само, че единият е по-нисък и набит. Обадила се на съпруга си да се прибере, след което двамата установили какво липсва в жилището.
По почерка на кражбата криминалистите веднага познават, че това е дело на Златния. Започва издирване на бандита, което приключва още същата вечер със задържането му. Той веднага признава за обира и потвърждава, че съучастникът му е друг бандит по прякор Банкиса. Трима милиционери отиват да го задържат в дома му и хладнокръвният престъпник им казва, че няма проблем да дойде в управлението, но първо трябва да премести едни гредички от двора в гаража си.
Униформените се хващат на въдицата и си тръгват,
тъй като са убедени, че Банкиса ще дойде доброволно в милицията. Бандитът веднага скрива неговия дял от плячката, както и други крадени вещи от други жилища в тайник, преоблича се и след три часа действително се явява на разпит.
В началото той отрича да е замесен в кражбата на пари и злато от „Дружба 2“, но след очна ставка със Златния омеква и признава всичко.
Установено е, че двамата криминални съдружници са разбрали за парите и ценностите в жилището, както и отсъствието на собствениците му от него. Така късно следобед те разбиват входната врата и влизат, но за малко жената не ги хваща в крачка. Крадените пари и бижута са намерени и върнати на собствениците им, а двамата бандити отново влизат зад решетките.
Куриозното в случая е, че Златния и собственичката на ограбения апартамент са учили заедно в средното училище, но в бързината при излизането на крадците от жилището, тя не го е познала.
После като разбра кой е крадецът, не можеше да се начуди как така е решил да ограби точно нейното жилище, обяснява криминалистът.