Семейството на Карло е истинска италианска фамилия, която държи изключително много на традициите във всяка сфера и най-вече на традициите в храненето. Италианският предприемач знае какво идва на Балканския полуостров като италиански продукти и затова с начинанието, с което се е захванал,
иска да покаже на русенци какво представляват традиционните италиански сирена
Желанието ми е да дадем най-високо качество на клиентите, като изключително много държим на чистотата и вниманието към хората. Продукти, които се продават не само на Балканите, но и в цяла Европа, са или немски, или унгарски, и са с консерванти. Дори италианските продукти, които пристигат тук, са пълни с консерванти и нямат общо с истинските. Моята идея е насочена към хората, които имат възможност да купят италиански сирена, но нямат избор. Истинското богатство е с парите си да имаш възможността да избираш, споделя Карло.
Всъщност до този момент никой от фамилия Пасаторди не се е занимавал с производство на млечни продукти. Карло, баща му Антонио и брат му Биаджо, който е на 45 години и е най-големият от трите деца в семейството, са инженери, а сестра им Мария Розария, която е на 35 години, е завършила икономика. И трите деца на Антонио не са женени и са изцяло отдадени на семейния бизнес. Фирмата им в Италия се занимава с инженерна дейност и е разделена на три дружества, които се управляват от трите деца на големия бос. Едната фирма е насочена към строителство на пътища и работа за държавата, а другата е ориентирана в строителство на сгради, като има клонове в Северна и Южна Италия.
Секторът с хранителните продукти е абсолютно нов и коренно различен за фамилията
Както повечето италиански семейства и Пасаторди много държат на другия, братята и сестрите са изключително тясно свързани помежду си, подкрепят се и си помогат във всичко. За съжаление майката на Карло, Биаджо и Мария - Розария, е починала преди няколко години. Карло разказва, че преди той и баща му Антонио да се устроят в Русе, фамилията е имала традиция всяка неделя заедно да се събират на обяд. Сестра ми Мария Розария живее в Милано и пътуваше 1200 км в двете посоки, за да присъства на обяда, разказва италианският бизнесмен.
Той е роден в историческия град Таранто в област Пулия, започнал е да учи в провинция Новара в средни училища, а след това е завършил висше образование със специалност строителен инженер в Неапол. Въпреки че цял живот се е занимавал със строителство, преди една година Карло решава да инвестира в Русе и да промени насоката на дейността си. Неговият приятел, с когото се запознават в Италия, софиянецът Пламен Варадинов, съвсем на шега му подхвърля идеята за мандра, като се заема със задачата да открие терен. И една от малкото подходящи сгради се оказва бившият цех на „Боримес“ в Мартен.
Всъщност в началото идеята им е да отворят такава мандра в Букурещ, тъй като там Карло и баща му са развивали бизнес отношения, но основната им пречка се оказва липсата на качествено мляко в региона.
И така Пламен първо
довежда в Русе големия бос Антонио, който веднага се влюбва в града
а само след 4 месеца тук идва и Карло. След като е поживял една година в крайдунавския град, днес 41-годишният италианец е на мнение, че Русе е много красив град, но с много проблеми. Всъщност това е първият град, който Карло посещава в България. През 2007 година е трябвало да отиде в Пловдив във връзка с работа с железницата, но се отказва заради негативните новини тогава.
Основният проблем в Русе е, че никой не иска да работи. Странно е, но цял месец търсим продавачка. Това е един град, който трябва по-добре да се възползва от съседството си с Румъния. Вие сте далеч от София, така че бизнес със столицата не може да правите. Странно е, че град като Русе губи жители, защото логистично е на по-добро място от София и е на линията, която от Турция отива в Европа, има милиони камиони, които минават всеки ден, но е странно, че не успява да се прави бизнес. В Русе се живее добре, хората са мили, сградите са много красиви, с изключение на тези, които са правени по време на комунизма. Градът е поддържан много добре, има много паркове, обаче за да се прави бизнес, трябва да е по-динамичен, коментира Карло.
Италианският инвеститор
се сблъсква и с изключително много трудности при откриването на мандрата и магазина
но благодарение на приятеля си Пламен и Адриана Стамболова, която е мениджър продажби в „Ла фениче“, се справя и днес се радва на многобройни доволни клиенти.
Дойде ли чуждестранен инвеститор в Русе, първата пречка е езиковата бариера. Много от хората, които работят в бизнес сферата, не говорят английски. В банките дори не говорят английски, възмущава се Карло. Според него специалистите в Русе са много малко. Тези, които могат, знаят и са професионалисти, отиват да работят някъде другаде, но губят възможността си да растат тук, в един малък град, където всъщност няма други можещи като тях. Моите наблюдения са, че отиваш някъде за повече пари, но ставаш зависим, казва Карло.
Той и баща му Антонио обаче не са единствените италианци, които сменят рязко местоположението си.
Отскоро в Русе са също и майстор технологът Маурицио и съпругата му Анна
които са основният двигател в мандрата в Мартен.
Познавахме се с тях преди това и те като нас поеха този риск да направят нещо ново. Семейството на Маурицио от три поколения се занимава с производство на италиански сирена. Той има трима братя и сестри и също като мен остави на тях в Италия другата част от бизнеса. Не сме взели просто едно момче, което е работило в мандра и е понаучило нещо. Предпочетохме да дадем една по-висока заплата, но продуктите ни да са топ и затова взехме майстор технолог, който от поколения се занимава с това, категоричен е Карло.
Млякото, с което се произвеждат продуктите, се купува от Тетово, тъй като отговаря на всички европейски изисквания и е първа категория, а за производството на продуктите е необходимо то да е от най-високо качество. Това, разбира се, струва на мандрата повече, защото от Тетово до Мартен разстоянието е по-голямо, отколкото до други по-малки производители, които са по-близо. В момента в производствения цех се работи само с краве мляко, но след като има възможност да се закупува овче мляко, ще се правят продукти и от овче мляко. Предвиждат се и продукти от биволско мляко, но първо трябва да се направят проби, за да са сигурни, че млякото е от най-високо качество.
За да дойде италианският продукт до магазина, млякото се взема от предния ден и се поставя в охладителните цистерни в мандрата.
Сутрин в 5 часа започва производството, като майстор Маурицио първо разделя млякото
според различните продукти, които трябва да прави през деня и слага закваската, която идва от Италия. Основно продуктите са две групи формаджи - зрелите сирена и паста филата, от която се правят моцарела, бурата, скаморца. След преработката на сирената се прави рикота от суроватката и това е третият стадий на производството. Пармиджано реджано 30 и 36 месеца е единственият продукт, който доставя от Италия, защото е защитена марка.
След като работата с млякото е започнала рано сутринта, следобед продуктите вече са готови и идват в магазина. Нашата идея е в магазина да няма продукти на повече от два дни. Това, което остава на третия ден, не се продава, въпреки че все още е годно, казва Карло. Към момента тези продукти се опаковат и се оставят до контейнерите, където бедните и гладни хора да ги изядат. От магазина обаче планират да се свържат с организации, отворени са и за идеи как да процедират с тези продукти, които са годни за ядене.
Карло е опитал нашите сирена, кашкавали и извара, но ги определя като съвсем различни от италианските. Казва, че не са нито по-лоши, нито по-добри,
дори се шегува, че рикотата и изварата въобще не се познават една друга
На клиентите в магазина не обясняваме това, което предлагаме, с думите сирене и кашкавал. Стараем се да не правим сравнение между италианските и българските продукти. Винаги караме клиентите да опитат. Ние сме едно от малкото места, където се позволяват дегустации, защото хората трябва да бъдат свободни да решат дали да купят или не. Казваме им - пробвай, ако ти харесва, купи, ако не - довиждане, няма проблем, обяснява 41-годишният италианец.
Карло има интерес да открива собствени магазини, като засега се е насочилил към Варна и Велико Търново. Два пъти вече заедно със сестра си Мария Розария и брат си Биаджо, които често идват до Русе, са ходили и на фермерския пазар в мол Варна в събота, а варненци ги очакват с нетърпение.
Държим на качеството и когато дадем на друг да препродава продуктите, това означава, че не сме сигурни изпълнени ли са нашите изисквания.
Продуктите са с малка трайност, тъй като нямат консерванти
Трайността им е 4-5 дни, а ние ги изхвърляме до третия ден. Ако ги дадем на някой, за да ги препродаде, той ще ги държи до последния ден. Това означава, че клиентът няма да ги опита винаги пресни и свежи. Затова имаме интерес да отваряме наши магазини, въпреки че е допълнителен разход, обяснява италианецът.
Разсъждавайки от позицията на италиански предприемач, впечатлението му е, че българските безнесмени искат да сложат хиляда лева на масата и да ги вземат колкото се може по-бързо, дори на следващия ден. Освен това има малко фирми, които да гледат далеко в бъдещето, да се стремят да изграждат една история. Не че е лошо, но това е голямо различие между начина на мислене на българите и италианците, споделя Карло.
Той разказва, че в началото идеята им е само да произвеждат, без да отварят магазин, но това се оказва невъзможно. Посетихме всички ресторанти, казаха ни, че продуктите им харесват, но освен „Дунав“ никой не прояви интерес. Отначало мислехме, че ще има повече възможности в бизнес сектора, но
крайният клиент ни достави по-голямо удоволствие заради това, че харесва продуктите
и остава доволен. Получи се обратното на това, което мислехме. Ако бяхме с бизнес клиенти, досега да сме фалирали, категоричен е италианският предприемач.
Карло е запален моторджия, но моторът му е в Италия и не му остава време, за да се прибере и да си го вземе. С усмивка казва, че си почива, работейки.
Всички, които сме в магазина и в мандрата, работим много, започваме сутрин рано и вечер до много късно. Но всички сме щастливи, когато виждаме, че клиентите са доволни и харесват продуктите. Това си струва всички усилия и енергия, които влагаме. Това е нашата допълнителна мотивация, споделя италианецът.
Той е категоричен, че да си предприемач е много тежко и изисква много работа. Има три възможности в света да правим лесни пари - дрога, оръжия и жени. Други лесни начини няма, бързите пари идват по тези три начина. Ние правим нови инвестиции от 7-8 месеца. Надяваме се да пораснем и да направим нещо по-добро. Тук сме, за да растем и да се развиваме. Човек, който идва от чужбина, трябва да прави бизнес, който има смисъл, иначе си губи времето, смята Карло и изразява надежда, че ще има едно възраждане на Русе и тук ще дойдат и други чуждестранни предприемачи.