Тя е родена на 26 юни 1975 година в Пещера. Отгледана е в Сандански от осиновители, които се грижили за нея с много любов и не скрили нищо от истината, доколкото са я знаели.
Отдавна съм наясно, че съм осиновена, разказа Димитрина. Винаги съм искала да се свържа с биологичните си роднини, най-вече със сестра си. Когато съм се родила, първоначално съм записана с името Величка Катева Петкова. Осиновена съм на 12-дневна възраст. Биологичната ми майка е от Пазарджик, казва се Катя Петкова и преди 40 г. е работила в закусвалня на ул. "8 март" в Пазарджик. От познати разбрах, че тогава на тази улица е имало само една закусвалня. Тогава майка ми е била на около 25 г. Сега трябва да е на 65-66. Ако някой може да си спомни нещо, или ако живее на тази улица, или наблизо, и може да проучи нещата, ще съм му много благодарна.
Жената, която е вече на 40, доста е разпитвала с надеждата да стигне до роднините си. От лекари, които се обадили на осиновителите , че имат жена, която ще остави дъщеричката си, научила, че Катя не искала да се отказва от нея. Много се колебаела, затова осиновяването станало чак на 12-ия ден. В болницата с нея било по-голямото дете - прохождащо момиченце.
Всичко, до което съм успяла да се добера, ми е казвано със страх, темата се коментира с неудобство, забелязала е Димитрина. Много въпроси и досега са без отговор. Обикновено младите майки се отказват от първородните си деца - ако са ги родили без брак. Майка ми е имала едно, аз съм второ. Дали съм била извънбрачно, или семейството не ме е искало? Дали тя е съжалявала за решението си? Дали имам следващи братя и сестри, за които не зная?
Димитрина уверява, че не иска нито пари, нито имоти, а най-малко - да създава проблеми на роднините си тук. Единственото желание е да знае откъде произхожда.