Жените отдавна са разбили „стъкления таван“ в дипломатическия свят, но дали „майката“ на всички международни организации - ООН е готова за жена лидер?
Отговорът на този въпрос вероятно няма да стане ясен преди края на годината, когато 71-годишният южнокореец Бан Ки Мун ще се оттегли от поста на генерален секретар след приключването на втория му мандат. Има силен натиск на негово място да бъде определена жена, като поддръжниците на тази кампания смятат, че изборът за първи път на жена за генерален секретар на ООН би бил своебразен сигнал за равнопоставеност, който ще се чуе по целия свят.
"Това ще бъде прекрасен символ за жените в целия свят, ще бъде направена огромна крачка в процеса по овластяването на жените", казва Джийн Красно, професор в института „Колин Пауъл“ към City College в Ню Йорк, която ръководи кампанията за избор на жена за генерален секретар на ООН.
Изпълнителният орган на ООН - Съветът за сигурност държи ключа към поста на генералния секретар, тъй като съгласно Устава на ООН той предлага кандидат на Общото събрание, което след това го гласува. Това означава, че от САЩ и Русия може да се очаква да окажат значителен натиск през оставащите месеци, преди Съветът да направи препоръката си – процес, който се очаква да започне в края на юли и да приключи в началото на септември.
Има обаче един нов „абсолютно революционен“ момент, след като членове на Общото събрание информираха Съвета за сигурност, че „искат силен глас при избора на следващия генерален секретар“, посочва Красно. Идеята, че е дошло време жена да поведе ООН, има значителна подкрепа от много организации, като все още не се е появила организирана опозиция.
В писмо, изпратено през декември до постоянните представители на 193-те членове на Общото събрание на ООН, специално се препоръчва номинирането на кандидати и от двата пола. „Убедени в необходимостта да се гарантират равни възможности за жените и мъжете при достъпа до ръководни позиции, държавите членки се насърчават да обмислят представяне на жени, както и на мъже, като кандидати за поста генерален секретар", се посочва в писмото.
Досега има седем официални кандидати, от които три жени: бившият македонски външен министър Сърджан Керим; бившият хърватски външен министър Весна Пусич; черногорският външен министър Игор Лукшич; бившият словенски президент Данило Тюрк; генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, България; бившият външен министър на Молдова Наталия Герман и бившият Върховен комисар на ООН за бежанците Антонио Гутериш, Португалия.
Няма официален краен срок за номинациите и според анализатори, някоя късна кандидатура, като например от сорта на Хелън Кларк, ръководител на Програмата за развитие на ООН и бивш премиер на Нова Зеландия, може значително да промени състезанието.
Много анализатори в момента смятат Бокова за фаворит, защото, от една страна, тя е висококвалифицирана жена и е от Източна Европа. Вторият положителен за нея момент е практиката на регионална ротация, която се е вземала предвид при избора на предишните генерални секретари, още от мандата на Бутрос Бутрос Гали през 1992–1996 г. Посланикът на Русия в ООН Виталий Чуркин заяви ясно, че Москва смята, че практиката трябва да продължи, и, според думите му, изречени през септември миналата година, подкрепя "жена от Източна Европа да стане генерален секретар".
За разлика от него, Томас Пикеринг, посланик на САЩ в ООН по времето на президента Джордж Буш, заяви, че има нарастваща съпротива срещу тезата за ротация. „Има много хора, включително и аз, които вярват, че регионалната ротация е в основата си един артефакт от миналото, а не нещо важно за бъдещето", допълва той. „... Генералният секретар трябва да представлява всички региони на всички хора по света и да действа по начин, който стои над регионалните и идеологическите аспекти.“
Независимо дали регионалната ротация ще остане или не на заден план в процеса на подбор, от САЩ може да се очаква да окажат по-силен натиск за жена кандидат, казва Естер Бример, бивш помощник-държавен секретар в администрацията на Обама, сега професор по международни отношения в университета „Джордж Вашингтон“. „Значението на жените в дипломацията е било много голямо за тази администрация и за работата на ООН", заяви тя.
Красно, професор в City College, Ню Йорк, смята, че историческият момент също е подходящ.
„Може би преди 10 или 20 години това нямаше да проработи, защото жените по света имаха нужда от време, за да изградят своето овластяване до момента ,в който са готови да ръководят. Сега обаче вече не може да се спори, че няма образовани жени. Има ректори, премиери... Има толкова много талантливи хора, от които да се избере", посочва Красно.
Кампанията за жена генерален секретар на ООН, която тя води, няма да подкрепи даден кандидат, но е съставила списък на 39 достойни жени кандидати и планира да организира публични събития за всички, които посетят Ню Йорк през следващите месеци, „така че да имат платформа и хората да могат да се запознаят с тях“, казва Красно.
Ролята на Русия в процеса на подбор е по-трудно да се разшифрова, но много експерти казват, че всеки кандидат, който е бил критичен към външната й политика, ще срещне сериозно препятствие.
„Мисля, че е малко вероятно да видим как Русия подкрепя кандидат, който е против президента (Владимир) Путин или е бил опозиция на много от политиките на Русия през последните няколко години“, казва Розмари ди Карло, заместник-посланик в ООН при президента Барак Обама.
Ди Карло отбелязва още, че намиране на кандидат, който е приемлив както за Русия, така и за САЩ, ще бъде особено трудно, защото двете страни имат сложни взаимоотношения. Ще изисква „значителни дискусии“ и „малко компромис“, за да се избере кандидат, който да удовлетворява всички страни, казва тя.
Кандидатурата на Бокова илюстрира нейната позиция.
Русия преди беше посочила Бокова като приемлив кандидат. Но ЮНЕСКО (Организацията на ООН за образование, наука и култура) направи някои спорни решения по време на нейното ръководство, вкл. даването на Палестина на статут на пълноправен член, ход, който накара САЩ да спрат финансирането на Организацията.
Това може да накара САЩ да наложат вето, както се случи през 1996 г., когато Вашингтон отхвърли предложението за втори мандат на Бутрос Гали като генерален секретар заради критиката му срещу американските бомбардировки на Босна и отказа му да намали бюджета на ООН.
Нина Хрушчова, професор по международни отношения в New School и най-голямата внучка на бившия съветски лидер Никита Хрушчов, посочва, че независимо от развоя на събитията зад кулисите, руснаците вземат процеса на подбор много лично. „Руснаците са чувствителни като цяло към всичко, казва тя. Поради голямата територия (на страната), там има забележително съчетание на комплекс за малоценност със същото количество усещане за превъзходство.“
Говорителят на руската мисия към ООН отказа да коментира за NBC News дали Москва ще настоява следващият генерален секретар да бъде от Източна Европа или да защитава определени политики.
Говорител на мисията на САЩ в ООН каза само, че администрацията на Обама „търси най-забележителния кандидат, ангажиран с принципите на Устава на ООН, и който е в състояние да води Организацията в условията на днешните бързо развиващи су предизвикателства и нужди“.
----------------------
Анализ на Майк Брункер и Алекс Лазар от американския телевизионен канал със седалище в Ню Йорк Ен Би Си, който е сред трите най-големите в САЩ наред с Ей Би Си и Си Би Ес.