Абаджиев е пенсионер, не е часовникар, но пък е инженер и това всъщност си е неговото хоби. Той се грижи за часовниците в града, особено за онези, които имат историческа стойност.
За градския часовник в Русе се знае много малко, тъй като табелката с годината и фирмата производител е унищожена, но според Абаджиев този механизъм е от около 1903 година и е или швейцарски, или австрийски. Вчера малко след 10 часа стрелките му бяха настроени да показват часа по лятното време, като наред със сверяването, майсторът се погрижи и за неговото навиване.
Малцина знаят, че градският часовник е от т.н. тип „седмични“ часовници, т.е веднъж в седмицата трябва да се навие стоманеното въже на макарата, за да се издигне топузът над земята и да може в следващите 7 дни под действието на гравитацията и 25 килограмовата тежест механизма да функционира.
Това е един страхотен, малък и прост механизъм, който изисква минимална поддръжка, свързана с износването на зъбните колела и това се прави приблизително на всеки 100 години, споделя инженерът.
А по отношение на сверяването, малцина са имали възможността да видят това. Оказва се съвсем проста дейност, улеснена от старите майстори, които са изработили механизма и са предвидили това.
Не се налага механизмът да се спира, просто се натиска един палец и се разкъсва по този начин твърдата връзка между механизма и часовниковите стрелки на циферблата. Докато е натиснат, се задвижва зъбно колелце с деления и се преместват по този начин стрелките на вярното положение, отпуска се палеца и готово, обяснява с усмивка Александър Абаджиев.