„Потресаващо е да разбереш, че животът ти е бил въпрос на лотария. Ако бяха избрали нашето летище, ние може би щяхме да сме сред пострадалите“ трепери Димитър Джангозов. 16-годишният възпитаник на димитровградското ПМГ не разбрал какво се е случило, до идването в България. Едва тогава им съобщили за случилото се в белгийската столица.
„Казаха ни, че не искали да всяват паника в самолета. Ние сме били последните излетели, преди да спрат полетите от нашето летище“ добавя 12-класника Делян Белев от ЕГ „Иван Богоров“. Именно той сащиса с изявлението си, че се чувства по защитен в България вместо в охранявана Европа. Преценката му обаче се основава на хладен реализъм. Ние сме малки и бедни, бежанците не се стремят към нас, не сме им интересни. Това ни оставя встрани от терористичните заплахи. Що се отнася до мен, аз предпочитам нещата да си останат така, казва момчето, деликатно подминавайки въпроса мисли ли че българските спецслужби са готови да предотвратят терористичен акт. Намесват се, неговите съученици: В Брюксел преди атентатите имаше драконовски мерки за сигурност", казва Джангозов.
На всяко по-оживено обществено място имаше струпвания на полиция и спец части, проверяваше се всичко и всекиго. Съученикът му от ПМГ Теодор допълва, че във всяка сграда имало детектор за метал. Изглеждало толкова сигурно, че и пиле не можело да прехвръкне. Но атентатите станали факт.
По ирония на съдбата, тримата гимназисти заминали за Европа след като се отличили в конкурс за есе на тема „В каква Европа искам да живея след 5 години“. Не и в такава, потрисат се при спомена децата. Конкурсът бил част от проект Европейско междучасие на българският депутат Светослав Малинов. Той завел в Брюксел 32-ма лауреати, от 20 български училища. Шокът за всички ученици от атентатите е голям и траен.
„Сънуваме го“ проронват децата. Стресът се стоварил върху тях на летище София. Тъкмо слезли от самолетите и на цялата група едновременно почнали да им звънят мобилните телефони. Две момичета се разплакали. Делян Балев първо помислил че е заради носталгия, но после се усъмнил - та те били в чужбина едва от два дни. После и върху него се стоварила родителската загриженост. Татковци и майки били в паника за децата си при вестта за атентатите на летището. При децата паниката е отшумяла и идва време за осмисляне и преценка. Ето какво заяви пред репортери най-големият от тримата Делян Балев:
"Символите на Белгия, са и символи на Европа. Ударът по едното е и удар по другото. Случи се нещо, от което всеки европеец се бои. Определено новината ни шокира всички . Никой не го е очаквал , защото Белгия е изключително развита страна с добра вътрешна сигурност. На всички институции бяха разположени много добре оборудвани спецчасти като охранители - пред парламента , пред Парламентариума, на летищата... и все пак се случи. Това означава и че ние - като активни граждани на Европа имаме отговорност да я запазим. Това за съжаление не е първият атентат. Европейските общности трябва да се замислят. Защото едно от най-големите приемущества на Европа се състои в това , че европейските граждани могат да се движат свободно, да комуникират помежду си и да се развиват в по-горяма степен и в чужбина. Но каква полза от това , ако живеят в страх от случващото се?"