Гръдната болка е един от най- важните симптоми в кардиологията. Много често създава известни диагностични трудности или поради неглежиране, или поради преекспониране.
1. Същност на проблема
Това е симптом на болка и/или дискомфорт в гърдите, породен от причини, изхождащи от сърцето или вън от него, който най-често създава чувство на неспокойствие, страх и/или напрежение. Гръдната болка може да бъде напълно безопасна, но тя може да бъде и симптом на някои от най-опасните заболявания. Причините, които могат да доведат до гръдна болка, основно се разделят на кардиогенни и некардиогенни.
2. Кардиогенни причини за болката:
На първо място това може да бъде болка, породена от миокардна исхемия в резултат на стенотична плака в съда, снабдяващ страдащия миокард.
Тогава болката е симптом на изява на някое от следните заболявания: стабилна стенокардия, остър коронарен синдром, в това число и остър инфаркт на миокарда или коронарит (възпаление на съдовете хранещи сърцето).
Друга кардиогенна причина е несъответствието между кислородната консумация и постъпващото в коронарните съдове количество кръв. Израз на този патогенетичен механизъм са следните заболявания:
- аортна стеноза- поради намаления сърдечен дебит;
- тежка аортна недостатъчност;
- хипертрофична кардиомиопатия - несъответствие между увеличеното количество миокардна тъкан и доставеното количество кислород;
- артериална хипертония;
- изразена анемична хипоксия - тук страданието е поради намаленото насищане на кръвта с кислород.
Други неисхемични, но кардиогенни причини за гръдна болка са и - аортна дисекация; аортна аневризма; перикардит; травма на сърцето; миокардит - възпаление на миокардата тъкан.
3. Некардиогенни причини за възникване на гръдна болка
Гръдна болка може да възникне и когато има страдание на други органи в гръдната кухина. Например, когато съществуват заболявания на белия дроб, също има гръдна болка, но тя е с различен характер.
Заболяванията, които я обуслявят, могат да се обобщят така: пневмоторакс - навлизане на въздух в плевралната кухина и често колапс на белите дробове; пневмония; плеврални болки; белодробен инфаркт; белодробен карцином; метастази в белите дробове; трахеит.
Проблеми със стомашно-чревния тракт също могат да дадат неясна болка в долната половина на гръдната кост. Още болестни единици като: диафрагмална херния; спазъм на хранопровода; руптура на хранопровода вследствие на продължително повръщане; язвена болест, особено в обострен стадии; холецистит могат да предизвикат болка разпространяваща се към гърдите.
Заболявания на нервно-мускулния апарат на гръдната стена също могат да дадат като симптом гръдна болка. Такива болести са херпес зостер със засягане на междуребрен нерв. Интеркостална невралгия и междуребрен миозит е много честа причина за остра болка особено при млади хора. Мускулната болка в резултат на физическо претоварване също може да се прояви с болка в гърдите. Болка от продължителна кашлица е често усложнение на вирусни и бактериални инфекции. Притискане на торакален нерв и фрактура на ребро са по-травматични заболявания за развитие на болка. Не на последно място, особено при млади, астенични жени е възможно възникването на т. нар. психогенна болка или "нервно сърце”, която не е обвързана с патология на сърцето или структурите в гръдата кухина.
4. Как да се разграничи един вид болка от друг?
Тук особено много важи един основен принцип в медицината. А той гласи „Който добре разпитва, добре диагностицира”. Задача на лекаря е добре да разпита своя пациент, за да може да се ориентира възможно най-правилно за страданието му. Особено важна е характеристиката на болката по следните признаци: сила, място, площ, разпространение, продължителност, повлияване, вегетативни прояви, провокиращи фактори, действията на болния при болка.