-Hа 3 март е сключен Санстефанският мирен договор, няколко месеца след който обаче България е разделена. Мнозина виждат в това аргумент този ден да не е национален празник. А вие, г-н Павлов?
- Такава полемика е обидна. Със Санстефанския мирен договор е възстановена прекъснатата пет века българска държавност. Този договор показва една обединена в общи линии българска земя. В нея влизат основните провинции, в които от векове живее българско население. За съжаление, както всички знаем, Берлинският конгрес го обезсилва. И все пак в продължение на няколко месеца този договор е в сила. Много често се казва, че той е предварителен, че не е подписан от всички велики сили. Но искам да напомня, че той е подписан от двете воюващи страни, което е основното.
Освен това в него много ясно се дава територията на княжеството България, макар и васално на Османската империя. Там са посочени върхове, градове, селища, т.е. в него има необходимия юридически потенциал, нещо, което не бива да се пренебрегва.
Често се казва, че няма българско участие в подписването на този договор. Логично е, тъй като няма българска държава. От друга страна обаче, както беше показано от някои по-модерни изследователи, в залата,
където е подписан
договорът,
е присъствал
Любен Каравелов
най-известният български политик на онова време. Дори има допускане, че е готвен за министър-председател, но това не се случва, тъй като той умира през 1879 г. Но да се твърди, че няма българско участие, не е съвсем коректно.
- Мнозина казват, че свободата ни е поднесена на върха на руските щикове. Можехме ли да се освободим сами?
- Естествено, че основната роля в тази война играе армията на руската империя. Казвам това, за да е ясно, че това не е Русия на Путин, а друга държава. Тя е с много по-голяма територия, а в армията й участват както руси, така и украинци, поляци, финландци, дори осетинци. При тогавашното рекрутиране на руската имперската армия на практика участват десетки народи. Но не бива да се подценява и българското участие.
- Според ваши колеги българските опълченци, които са се били за свободата ни, са около 12 000 - колкото една дивизия...
- Отначало българските опълченци са 7200, после се прави Второто опълчение, което достига към 5 хиляди и няколкостотин души. Но освен тях има и доброволчески отряди, също т.нар. народни горски чети. Създават се и народни милиции (не бива обаче да се бъркат с народната милиция от социализма). Те са доброволни формирования най-вече от подбалканската котловина - Карлово, Сопот, Калофер, които понякога достигат няколкостотин души. Имат конница, въоръжени са основно с трофейно турско оръжие и служат за отбрана на местното население от зверствата на османската армия. А те са факт - избиването на населението в Стара Загора, Любенова махала, Карлово, Калофер... Нека да припомня, че дори бащата на Иван Вазов загива в тази касапница.
Като цяло по време на войната участието на
българския елемент
е не по-малко от
25-30 хиляди души
Да не забравяме, че такива чети и отряди има и в Северна Добруджа, и в други части на българското етническо пространство. И това се прави въпреки ограниченията, наложени от руската военна администрация. Много често например питат защо
Стефан Стамболов
е бил опълченец,
след като руската администрация не е допускала участието на революционери в подобни ситуации.
От старите книги например можем да разберем, черуската армия е познавала Балкана много по-добре от турската
армия след пет века османска власт на Балканите. На руснаците са им известни и най-малките планински пътеки и неслучайно те често действат изпреварващо. Дължи го именно на българското разузнаване.
В хода на Руско-турската война над 50% от снабдяването на руската армия е от българските общини. Същото важи за болници и лазарети. Знаем как руската армия преминава Стара планина, когато освобождава София - българското население разчиства пътищата и носи оръдия. Затова в никакъв случай не може да се твърди, че свободата ни е дадена на тепсия.
- Вярно ли е, че българското опълчение е решило изхода на Руско-турската война?
- Много относително е да се каже. Приносът на опълчението е изключително важен в боевете на Шипка, а и в други операции. Но основно борбата си остава между две велики сили.
- Имала ли е Русия други цели с освобождаването ни от турско иго?
- Разбира се, че е имала. Опитала е да се върне триумфално на Балканите, загубила влиянието си след Кримската война. Русия до голяма степен брутално си възвръща бесарабските земи, които дотогава са били към Румъния. За сметка на това подарява на Румъния Северна Добруджа - една хилядолетна българска област. Впрочем Великите сили подариха на Сърбия Поморавието - Ниш, Лесковац, целия този район, който винаги е бил български още от създаването на нашата държава на Балканите. Така че, говорим ли за 3-и март, трябва да го честваме и като ден на национален триумф, и като ден за размисъл.
- Защо?
- Защото
не всички
българи
получиха
свобода Големи части от нашето отечество на практика или останаха под турска власт, или попаднаха в ръцете на алчните ни съседи.
- Историци твърдят, че благодарение на войните си с Турция Русия внася евтина и трудолюбива работна ръка от България в началото на 19-и век. Тогава около 400 хиляди души при общо 5 млн. българи през XIX век са забегнали там.
- Това става в хода на руско-турските войни, особено тези през 1806-1812 и 1829 г. Става дума за бесарабските българи и други по-малки групи българско население днес основно в Украйна и Молдова. И това е още едно доказателство, че
руската политика
не е водена само от
благородни подбуди Целта й е да си възвърне геостратегически позиции. От друга страна, император Александър Втори е човек с либерални възгледи, човек, който освобождава руските крепостни от робията. В този смисъл войната цели да покаже на света, че руските щикове може да носят и свобода в “затвора на народите”, какъвто е Русия. Може да се каже, че в нея има известен елемент на пиар.
Но независимо че руската администрация има съществен принос за изграждането на държавата ни, тя често надвишава правомощията си, държи се като окупационна власт, не зачита българските интереси, демонстрира господарско и високомерно поведение. Можем да кажем, че под официалното знаме на свободата Русия си прави планове да направи от нас една марионетна държава на Балканите. Българският политически елит обаче тогава е достатъчно патриотичен, отговорен и визионерски и не го позволява. Изборът на възрожденска България е европейският път, с цивилизованите народи, както казваха Левски, Раковски и всички останали.
- Митологизирана ли е ролята на братушките?
- Разбира се. Първо от коалиционните сили, и второ - от комунистическия режим. Дори се стигна до абсурда да се говори за двойно освобождение, при положение че втория път - през 1944 г., ние сме подложени на окупация от Съветската армия, която никой не е искал тук. Това води до хиляди беди за нас, жертви, огромни материални трудности.
- Какво загуби българинът за тези 5 века в границите на Османската империя?
- Свободата си, територии и демографски потенциал. Загубихме собственото си развитие, културната си традиция, църковната си независимост. Ако не се беше състояло османското завоевание, българските традиционни предели от Средновековието са от Карпатите до Бяло море, или най-малкото от делтата на Дунава, да не кажа, от Места, чак до Адриатическо море. България на трите морета изобщо не е плод на болна фантазия. И до днес българско население живее в Албания, буквално на две крачки от Адриатическо море. В днешното Беломорие коренното българско население е не по-малко от 400 хиляди души. Солун за нас е Солун, а не Тесалоники.
Промахон трябва
да бъде Драготин,
тъй като до 1927-1928 г. това е името на селището. То е българско, с българско население. Не казвам да сменим табелите на чужда територия, но трябва да държим на своето достойнство. Никой гръцки журналист няма да напише Истанбул, а Константинопол. Затова казваме Одрин, а не Дирне, Гюргево, а не Джурджу - и това е част от националната ни традиция.
- Има ли нещо, което да сме спечелили през годините на турското робство?
- Не сме спечелили абсолютно нищо. Всички тези измамни приказки за съжителство, за едва ли не благоденствие под сянката на султаните, че не сме ходили на война, са твърде фриволни. Основа на султанските войски са били еничарите, а те в над 40 процента са българи. Помюсюлманчването на част от българите също е загуба.
Факт е, че след танзиматските реформи и особено след Кримската война икономическият подем в българското общество е факт. Когато т.нар. руски освободители идват тук, виждат, особено в градовете, хора богати, предприемчиви. Но същевременно виждат как всичко това може да рухне за миг. Геноцидното мислене е заложено в османската политическа мисъл. Тази азиатска традиция, донесена от Средна Азия, често води до варварско избиване на мирно население. Има го и в XX век с клането на българи в Беломорска Тракия, и особено арменския геноцид. Така че нищо не сме спечелили от тези пет века. Напротив - бяхме откъснати от грандиозните културни и технологични открития на Европа.
Интервю на Мила Гешакова