„Кармен“ е едно от върховите постижения в цялата френска музика
Това е дълбоко реалистично произведение, изпълнено с драматизъм и издържано отначало докрай в народностен дух. Музиката е наситена с живот и кипящи страсти. Написана в духа на испанския музикален фолклор, тя отговаря напълно на сюжета. Но въпреки испанските теми, взети от народнопесенното богатство на тоя народ, музиката на Жорж Бизе е истинско френско изкуство. Драматичните стълкновения и конфликти са обрисувани с дълбоко психологическо проникновение, а музикалните характеристики на героите са едни от най-ярко изразените в цялата оперна литература.
Вероятно няма оперен театър по света, който да не е посягал към „Кармен“. За всяко мецосопрано пък е мечта да се превъплъти в образа на огнената циганка.
Кой е авторът на едно от най-разпознаваемите произведения в световната музика, кой е вдъхнал живот на най-прочутата циганка в света?
Неговото име е Александър Сезар Леополд Бизе, но роднините му го наричат просто Жорж. Той израства в атмосферата на музиката - баща му и дядо му по майчина линия са учители по пеене, а майка му свири на пиано. По-късно тя става и първата му учителка по музика. Талантът на Жорж се проявява в ранна детска възраст -
на 4 години той вече познава нотите
На 10 години бъдещият прочут композитор постъпва в Парижката консерватория, в която учи 9 години. По време на обучението си Бизе пише немалко произведения - първото още на 13 години - които се изпълняват и до днес. Такава е и симфонията, която той композира едва на 17-годишна възраст. По този повод се разказва за един интересен задочен диалог между младия французин и местен композитор с остър език, но с твърде посредствени постижения. „Който рано разцъвти, рано прецъвтява“, заявява опитният музикант по адрес на Бизе. „Ако това е вярно, мога да ви успокоя само, че няма опасност този колега да разцъфти преди навършването на 70 години“, отвръща младият талант.
Всъщност той много повече се увлича по литературата, но майка му е непреклонна. Ти си израснал в музикално семейство и ще бъдеш музикант, отсича тя, когато синът й опитва да излезе от руслото на семейната традиция.
Водена от вътрешното си убеждение, че Жорж има талант, но без труд ще го пропилее, майката строго го задължава да свири, да свири и пак да свири. Биографите на композитора пишат как властната му майка го е
заключвала в стая с пиано, където момчето свири до пълно изтощение
След завършване на консерваторията Бизе живее в Италия - от 1857 до 1860 година. Там пътешества и се занимава с образованието си, опознава и местния бит. По време на пребиваването си на Ботуша композира симфонията-кантата „Васко да Гама“ /1860/ и няколко оркестрови пиеси. Но по-важното е, че става най-младият носител на изключително престижната Премия на Рим, присъдена му за кантатата „Кловис и Клотилда“.
Завръщането в Париж е доста тежко за Бизе, тъй като трябва да се бори за своето признание. Ето защо той дава частни уроци, пише музика по поръчка и аранжира чужди музикални произведения.
През 1863 година се състои премиерата на операта „Ловци на бисери“, която няма голям успех. След една година композиторът пише друга опера „Пертската красавица“, която също не се радва на признание сред публиката. Именно в това свое произведение се проявяват първите черти на реализма на Бизе, който
се стреми да промени стила на комичната опера и да я насити с дълбоки конфликти и чуства
През 1869 година младият композитор се жени за Женвиев Галеви, а на следващата година по време на Френско-пруската война се записва в националната гвардия. Това се отразява тежко на младото семейство и на творчеството на Бизе.
През 70-те години на 19 век композиторът преживява творчески разцвет. През 1871 година пише сюитата за пиано „Детски игри“. Скоро след това изпод перото му излиза едноактната романтична опера „Джамиле“, а през 1872 година се състои премиерата на „Арлезианката“ по либрето на Алфонс Доде. Именно „Джамиле“ става потвърждение за творческата зрялост на Бизе. Това негово произведение дава посоката за написване на оперния му шедьовър „Кармен“.
През 1874 година Жорж Бизе, търсейки сюжет за нова опера, се спира на
нашумялата новела на френския писател Проспер Мериме
„Кармен“, написана през 1845 година. Със създаването на либретото се залавят двамата опитни литератори и театрали Анри Мелиак и Луи Халеви, автори на голям брой от текстовете на Офенбаховите оперети.
Премиерата на операта се състояла в Париж една година след написването й. И както неведнъж е ставало с гениални творби, първото й представяне пред публика се превръща в шумен провал, а композиторът е обвинен в безнравственост. По този повод нападнатият от всички страни творец иронично отбелязва: „Известността идва и си отива, а неизвестността остава за цял живот“. Е, на него не му е писано да остане неизвестен.
Само няколко месеца по-късно във Виена Бизе е реабилитиран, а операта „Кармен“ е
призната за нещо изключително
Следва фурор в Петербург през 1878 година, накарал прочутия Чайковски да напише „Аз съм убеден: след десет години „Кармен“ ще стане най-известната опера в света“.
Думите му са пророчески. Следва шумно завръщане на спектакъла в Париж през 1883-а. От тогава „Кармен“ постоянно е в репертоара на всички оперни сцени в света.
За жалост Бизе не успява да се наслади на триумфа. Смъртта го застига на 3 юни 1875 година - по-малко от четири месеца преди пробива във Виена.
Днес повечето от произведенията на гениалния французин са в световния Златен фонд на класическата музика.
По материали от интернет