Преди година в поредната си изложба, която подреди в Русе, Славейко Петров представи и няколко изработени от него диорами, всичките на историческа тематика. И „Давид срещу Голиат“, и „Нормандия“, и „Либийската пустиня“ са свързани с Втората световна война.
Първата беше „Давид срещу Голиат“, нея я направих през 2010, разказва авторът. Неговото пристрастие към корабомоделизма, което датира отпреди десетилетия, го е извело в челни позиции в този спорт в България и чужбина.
Постепенно именно благодарение на корабомоделизма, който ме отвеждаше на състезания в чужбина, се запалих и по диорамите и започнах да си купувам материали, необходими за тези триизмерни картини, казва русенецът. В момента в ателието му има
грижливо прибрани пликове с естествен финландски мъх
обработен по специален начин - с него се изработват дърветата в диорамите; специална американска смола, която придава напълно естествен вид на водата в живите картини; почва - също обработена по специална методика, професонални акрилни бои /само за оцветяването на германския бомбардировач, свален през войната в либийската пустиня, са необходими дузина различни цветове/ и какво ли още не. Използва също глина, както и заготовки от лека дървесина балса /позната и като бауса/. Повечето от тези материали той си купува от Западна Европа, като обяснява, че макар и за западноевропейските стандарти цените да не са много високи, общо взето за една диорама са потребни доста средства.
При всяко свое пътуване в Европа Славейко Петров задължително хлътва поне в един-два музея.
Помня, че особено силно бях впечатлен, когато за първи път влязох в Имперския кралски музей в Манчестър, споделя той и признава, че тъкмо от диорамите, включени в експозициите там, бил провокиран да се заеме и той с този нов за него жанр. Всичко там е изпипано в детайли, очевидно е правено не просто с професионализъм, а и със сърце, казва русенецът. Който се върнал към своето увлечение отпреди години - когато изработвал модели и макети на танкове, самолети, крепости. Вгледал се в един от танковете си - и така му хрумнала идеята за диорамата „Давид срещу Голиат“.
Няколко години по-късно се заел и с „Нормандия“
- която засега е най-мащабната от неговите работи. Стремя се с това да предизвикам хората да се заинтересуват и да научат малко повече за историческите събития, казва Славейко Петров. Според него това не би било излишно както за младежите, които знаят твърде малко за това, което е ставало през 20 век, така и за по-възрастните, голяма част от които все още живеят с наложените представи за величавите битки на Източния фронт през Втората световна война, а за Западния фронт не знаят почти нищо.
Историята наистина е нещо изключително важно, обяснява Славейко Петров. И за да не остане някой с впечатлението, че в работата си той се концентрира изключително върху военните събития от средата на миналия век, обяснява:
„Иска ми се да направя диорама на средновековната Червенска крепост. Това би било нещо интересно, най-вече за посетителите в Историческия музей в Русе. Една такава диорама, която ще покаже в миниатюра живота в старинния замък, а и извън крепостните стени, със сигурност ще събуди любопитството на хората, които проявяват интерес към този обект от списъка на ценното историческо наследство“. Преди две години и половина Славейко Петров споделил идеята си с директора на Историческия музей в Русе. Ще помислим, казал проф.Николай Ненов. А миналата година
Ненов предложил на Славейко да направи диорама за римския период на Русе
която да бъде поставена в посетителския център на крепостта Сексагинта Приста. Разбира се, че мога да направя, но все пак това ще струва пари, а някак разговорът не стигна до конкретни обсъждания, обяснява Петров.
Пак миналата година той бил поканен от музея да реставрира парахода „Голубчик“, който да влезе в експозицията „Военна история“ в РИМ, открита миналата есен. Този модел е изработен през 70-те години от кръжок в Корабния техникум, разказва Славейко Петров. За годините оттогава досега макетът на историческия кораб бил доста повреден - прашасал, с увредени мачти, мухлясали въжета. „Свалих голяма част от детайлите по него, почистих ги, освежих ги, пооправих това, което беше нарушено от неправилното съхраняване на кораба - и се получи!“, радва се моделистът. Направил го, консервирал го и когато го предавал в музея, помолил да бъде поставена табелка, на която да се посочи кой е реставрирал експоната. Оказало се, че няма такава практика...
За него изработването на диорами е един от начините за запазване жива паметта за миналото. И при всяко свое посещение в музеи, най-вече във Великобритания, получава доказателство за това. А често ходи в британските музеи по една простичка причина: синът му Живко завършва висшето си образование именно на Острова - бакалавърска степен по арт дизайн и компютърни игри получава в университета в Хъдърсфилд, а магистърска завършва в Бирмингам. Така че при всяко гостуване при сина Славейко и съпругата му Светла задължително обикалят музеите.
Незабравимо впечатление у тях оставя един от музеите в град Йорк, който те посетили преди три години. „Както се придвижваш от зала в зала, внезапно попадаш на една истинска викторианска улица. И
все едно че се озоваваш право във времената на кралица Виктория!
Вървиш по улицата, покрита с каменни плочи, къщите са на по два-три етажа, долу са дюкяните, през прозореца виждаш майсторите как работят вътре, по някое време насреща ти се задава пожарната кола... Движиш се напред, а постепенно покрай теб се смрачава и ето че настъпва нощ. Светват фенерите по улицата. През отворен прозорец се подава жена с боне на главата, в ръката си държи свещ. Продължаваш напред и след малко разсъмва - кукурига петел, млекарят дрънчи с гюмовете... Всичко е изпипано, а тази аудиовизуална картина те пренася напълно в епохата на кралица Виктория, прави те част от онова далечно време. Усещането наистина е незабравимо!“, казва Славейко Петров. И не намира за никак странно това, че в Йорк целогодишно е пълно с туристи от целия свят.
И се връща отново към изкуството на диорамата - то, макар и в мащаб, може да помогне да се преживеят наново удивителните времена от края на 19 и началото на 20 век в Русе, когато градът преживява своя абсолютен разцвет като първия български град, приел и направил своя европейската атмосфера. Имаше една идея да се направи типично „русчушка“ улица с ателиета, кафенета, работилнички, фотографски салони, която би била невероятна туристическа атракция, припомня Славейко Петров. Там, например, съвсем на място биха стояли и диорами, пресъздаващи важни и символни моменти от историята на града - примерно,
освобождението на Русе от турско робство с празничното посрещане на генерал Тотлебен
на централния площад в града, или първата кинопрожекция, откъдето тръгва към цялата страна изкуството на братя Люмиер. Наистина, един такъв „Русе в миниатюра“ може да стане привлекателна точка за туристите, а успоредно с това ще бъде и един необичаен, но извънредно атрактивен „учебник“ по минало...
За хората, които познават Славейко Петров, едва ли е изненада това, че той неотклонно поставя артистични акценти върху миналото. И не само защото за него историята е била интересна още от детството му. Но основната причина за тези акценти и в създаването на диорами, и в корабомоделизма, а също и в живописта му, е неговото дълбоко убеждение, че миналото е важно и определящо за поколенията. Съзнаването на тази истина вероятно се крие в родовата памет и в линията на поведение, зададена фамилно. Дядото на Славейко Петров, чието име той носи, е един от известните русенски собственици на печатница - „Русенско ехо“ на Славейко Свещаров Петров е работила до 1947 година и е била на почит в града. Дядото е родом от Охрид, но след Първата световна война се заселва в Русенско, става учител в село Черешово, но година-две по-късно вече е словослагател.
Имам много фамилни уроци, които помня и следвам
казва русенецът. Пази богатия архив на дядо си, пази, впрочем, и свои собствени рисунки още от 4-годишната си възраст. Те са запазени благодарение на моите родители, усмихва се Славейко. Баща му, който също рисувал добре, поощрявал силно неговите занимания с рисуване. А по-късно Славейко бил окуражен от своя преподавател в Техникума по дървообработване Йордан Парашкевов. Две „академии“ съм завършил - на Йордан Парашкевов, чиито курсове посещавах всяка вечер, и на Бай Киро - Кирил Станчев, казва русенецът. И двамата бяха големи творци и големи личности, допълва той. Животът ме е срещал с ценни и стойностни хора - затова ми се иска и аз да оставя нещо след себе си, да накарам хората да се замислят, да проявят интерес, да научат нещо ново, да постигнат мъдростта на тези преди нас, казва Славейко Петров. И бърза да се завърне към работната си маса в ателието. А там го очаква полузавършеният ветроход „Ла Пинта“ - един от корабите, с които Колумб е достигнал до своята Америка.