От началото на руското ембарго през август 2014 г. до януари 2016 г. българското земеделие по отделни сектори е загубило близо 300 милиона лева приходи. Тези приходи са загубени не толкова от директен пазар, който в годишен пазар се оценява около 20 милиона.
Това каза пред БНР министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Тя обясни, че загубите са вследствие на намалението на цените на ембарговите стоки за руския пазар, наложени спрямо ЕС.
Интересът на България е по-възможно най-бърз начин да се възстановят традиционни отношения и пазари. България обаче сама извън обхвата на общността няма как да го направи да се случи или да ѝ повлияе.
На въпрос дали промените в закона за тютюна ще намалят контрабандата, Десислава Танева отговори, че „контрабандата е във вече преработените тютюни и цигарите. Измененията, които приехме в закона, касаят администрирането на производството . Това производство по принцип не е акцизна стока”.
„Разговорите и преговорите за бюджетите относно подпомагането с европейски средства са приключени за периода 2014-2020 г. Това няма как да се договаря отново предвид почти 2-годишния дебат относно договорянето на бюджетите за подпомагане по линия на общата селскостопанска политика за държавите-членки”. Това каза Танева по повод твърдението на доц. Въто Христов, че гръцкото земеделие получава 3 пъти по високи субсидии, отколкото българското. Според министър Танева тези субсидии категорично не са три пъти по-високи. „ Въпросът е, че по различни мерки и схеми са различни ставките, но като общ бюджет на подпомагане и това към какво вървим, линията по водене на преговорите беше към намаляване на диспропорциите между различното подпомагане в старите и новите страни-членки. Такава разлика от 3 пъти просто не съществува. Има официална статистика и информация от ЕС, всеки може да провери какви са договорените бюджети и подпомаганията.”, коментира министърът
„Ставката на декар дали е за зърно, дали е за зеленчук, е една и съща. Това допълнително намалява нашите площи от плодове и зеленчуци и ни от нетен износител през 1989 г. ставаме нетен вносител”, уточни Танева.
Тя коментира и направеното за новия програмен период 2014-2020 г. „За първи път от общия бюджет, който е договорен по линия на директните плащания, от 13 процента от пакета може да се отделя за сектор „Плодове, зеленчуци и животновъдство“ с тенденцията да бъдат подпомогнати значително повече, отколкото във предишния програмен период, за да възстановим производства, които сме имали. Категорично това ще доведе до увеличаване на производството. В националния бюджет средства, които се отделят, за съжаление са просто несъизмеримо по-малки отколкото общия бюджет, който Европа ни дава по линия на директните плащания и там обикновено по различни схеми за държавни помощи се подпомагат, но значително по-малко. Това, което може към момента да направим с инструментите и правата, които имаме по регламентите за подпомагане , ние сме го направили”, каза земеделският министър.