Неотдавна мой приятел - Недялко Захариев, след прекаран инсулт беше настанен в приюта „Добрият самарянин“, тъй като живее сам и няма кой да се грижи за него. Изключително съм благодарна на целия персонал на приюта за човечността и професионалните грижи. Независимо че капацитетът на приюта е 60 души, а настанените са между 70 и 80, отношението към всички подслонени е еднакво добро. Там бездомните намират не само подслон и храна, но и най-ценното - разбиране и морална подкрепа. Много съм впечатлена от грижите, които служителите полагат за Недялко, особено в първите дни, когато постъпи, и въобще не можеше да се самообслужва. В сравнение с болницата отношението към човека в приюта е християнско, а не формално. Тази институция наистина заслужава името си - „Добрият самарянин“.
Убедена съм, че целият екип начело с директора на приюта Мартин Николов, както и благотворителната организация „Каритас“, която извършва услугата, заслужават не само похвала за самоотвержения им труд, тъй като не е лесно да помагаш на хора с тежки съдби. Служителите и доброволците заслужават подкрепата на обществото и на всеки един от нас, който има възможност и пази благородство в сърцето си. Средствата в „Добрият самарянин“ не стигат и затова призовавам русенци да се отзоват с дрехи, обувки, чаршафи, завивки, храни или пари. Нека да бъдем съпричастни, защото никой не знае дали и той няма някой ден да изпадне в нужда.
Оляна Маринова, Русе