Деца от Бяла и португалчета тропнаха заедно Дунавско хоро

Трудни ли са стъпките на Дунавското хоро? Ако някой попита групата момичета и момчета от Португалия, които преди дни усвоиха „три напред, една люлейна, пак напред“, отговорът със сигурност ще бъде „Не, напротив, много даже е лесно!“. Същото могат да кажат учениците от основно училище „Никола Вапцаров“ в Бяла, които не само научиха своите португалски връстници на българския танц, но самите те вече могат да пристъпват в ритъма на пламенното испанско фламенко.
Всичко това се случи неотдавна в испанския град Кадис. Там се събраха деца от шест държави - Полша, Франция, Испания, Португалия, Италия, Турция, Таити и България, които работят заедно по проекта „От единичното към общото на вкусовете и ритмите на нашите региони“. Проектът се реализира по секторна програма „Коменски“ като една от дейностите в раздела „Многостранни партньорства“ на Центъра за развитие на човешките ресурси, обясни преподавателката по френски в беленското училище Мариана Ангелова, която заедно с учителката по музика Бойка Спирдонова ръководи работата на групата деца от Бяла.
Теглихме жребий и на нас се падна да разучим испанския тангийос, а на португалските ученици - Дунавското хоро, разказва Ангелова. Беленчани им изпратили музика, демонстрация и описание на хорото, а сами започнали да се упражняват в стъпките на тангийос. На сцената в Кадис българчетата първо се появили с типично испански одежди - момичетата с дълги черни поли, препасани с широки червени колани и с грамадни червени рози в косите, а момчетата в костюми на истински тореро. След това бързо сменили разкошните костюми с още по-пищните български народни носии и се хванали до португалчетата заедно да тропнат Дунавското.
Ден по-късно децата от всички страни-партньорки  обединили по няколко такта от всеки народен хоровод и сглобили уникално танцово представление. Особено колоритно изглеждала пъстрата танцова плетеница от момичета и момчета, облечени в националните си носии.
Учениците от Бяла подарили на връстниците си изработени от самите тях мартенички, а на ръководителите на групите - по една 30-сантиметрова мартеница, придружена с обяснение на обичая на френски език. Българчетата разказали и легенда за появата на преплетените бели и червени конци, като обяснили, че мартеничките се носят, докато долетят щъркелите.
А на следващия ден възникнала неочаквана ситуация. В съседния град Херес Ла фронтера, където участниците отишли да гледат спектакъла „Когато танцуват андалуските коне“, времето било топло и приятно. Внезапно всички деца се разшумели - десетки щъркели спокойно крачели през полето навън. „Ами сега?! Да слагаме ли мартеничките, или да ги сваляме?!“, питали полячета, португалчета, испанчета, турчета и таитянчета. Наложи се да обясним, че при нас по принцип по това време на годината е по-студено и щъркелите идват чак в края на март, разказва с усмивка Мариана Ангелова.