Баща и син централни нападатели - тази история се пише в „Дунав“

Едно име бе умишлено пропуснато при обзора на представянето на играчите на футболистите на „Дунав“ през есента във вчерашния брой на „Утро“. Идеята бе да му отделим специално място, защото си е наше, русенско момче. Не че другите не са наши.
Той се казва Йордан Димитров-младши - също като баща си, отличен футболист на русенския отбор и ЦСКА през 80-те години на миналия век. Общото между двамата е, че са централни нападатели, но има и малка разлика - освен като острие на нападението 21-годишният играч се вписва добре и като крило по левия фланг.
Дани игра сравнително малко през есенния сезон. Вкара един гол в първенството на „Б“ група, реализира и много красиво попадение с глава при загубата на „Дунав“ срещу „Литекс“ в мач за купата на България. Обикновено влизаше като резерва. 
Първите му стъпки на футболист са в русенския клуб. После мина и през школата на ЦСКА. През миналата година проведе предсезонната подготовка с „Монтана“ при Ферарио Спасов, но преди началото на шампионата се завърна в „Дунав“. Вкара доста голове за русенския тим в първенството на зоната.
Йордан Димитров-старши бе типичен таран, готов да пробие и стената с глава. Влизаше смело в месомелачката между няколко защитници, бореше се до последно за всяка топка, отваряше пространства за съотборниците си в атака. Ритаха го здраво, но той падаше и пак ставаше.  
Наследникът му изглежда по-фин и лек - в бягането, дрибъла, във финтовете. Освен това има някакво вродено чувство за добро пласиране в наказателното поле. Често изниква там, където защитниците не подозират, че може да е. Има нещо от нюха на Бутрагеньо, на големите голмайстори.  
Общото между двамата Димитрови е впечатляващата бързина. Господ им е дал хубава физика. 
И тук възниква въпросът дали синовете могат да направят по-добра кариера от бащите си? 
Примери в двете посоки колкото щеш! Наследниците на Гунди, Христо Бонев, Динко Дерменджиев, Христо Марашлиев, Йохан Кройф останаха в сянката на родителите си. Любослав Пенев обаче стана голяма звезда за разлика от Младен Пенев. Да не говорим за Лео Меси и Неймар.
Дани Димитров-младши има качествата да израсне много. И ако приемем, че е по-техничен от Димитров-старши, като че ли все още не може да покаже най-важното от качествата на баща си - по-твърдия характер, решимостта, хвърлянето в огъня на всяка битка за топката.
През есента не успя да се наложи като титуляр. През пролетта ще трябва да се докаже в конкуренцията на Юлиян Ненов, Будинов, Лозев, Чакъров. Може да го направи, защото уменията си ги има. А с още един силен човек в атака ръцете на старши треньора Веселин Великов ще бъдат развързани за повече варианти в нападение.