Огнян Денев е майсторът, чийто почерк на стенописване русенци вече познават от работата му в храма „Св.Архангел Михаил“ и от обновени стенописни интериори извън Русе. Последната му засега работа е рисуването на черквата в манастира „Света Марина“ в Каран Върбовка, като успоредно с това той работеше и по друга задача - изписването на църквата в село Мечка.
Откъде тръгва Огнян Денев към образите на светиите
и паметните за християните събития в историята, които пренася от евангелските свитъци и текстовете върху храмовите стени?
Рисувам, откакто се помня, от съвсем малък, казва русенецът. Когато казва у дома, че мисли да кандидатства в Художествената гимназия в Казанлък, родителите решават, че са му необходими курсове, за да се подготви както трябва. Огнян прилежно тръгвал към Младежкия дом, където бил записан при художника Гриша Кубратов, но по пътя свървал в друга посока.
Не ми се ходеше на курсове, затова пък като се явих на изпитите в гимназията, се почувствах доста неловко - другите бяха се подготвяли, а аз се явих ей така, като на майтап, казва Огнян.
Пак така,
на майтап го приели в Художествената гимназия в Казанлък
На това много се зарадвал Никола Терзиев-Желязото. Малко сме роднини с него, така че той тогава наистина се развълнува, че и някой друг от фамилията ще се посвети на изобразителното изкуство, обяснява Огнян Денев. За последно той се видял с именития си роднина през 1994 година, малко преди смъртта на Желязото.
Като завършил гимназията през 1996 година, влязъл в Шуменския университет, но скоро установил, че бъдещата професия на учител по рисуване не го влече, затова напуснал. Не след дълго се упътил към Гърция да работи като художник. И така през 2002 година Огнян Денев се установил в Пелопонес, срещу остров Закинтос, като работел за един книжар.
За него рисувах пейзажи, лодки, рибарски мрежи, костенурки, риби. Книжарят ги продаваше на туристите. Но ето че един ден в книжарницата дойде един художник, който рисуваше църкви, и каза, че си търси помощник. Попита ме: „Искаш ли да работиш при мен?“.
Вече ми беше писнало от лодките и костенурките, така че се съгласих
още повече, че си мислех, че това е нещо елементарно - да рисуваш църква, разказва Огнян.
„Елементарното“ се оказва доста сложно.
Още от втория ден ме качи на скелето и започнах хем да чиракувам, хем да се уча, да крада занаята, разказва художникът. Всъщност, моята детска мечта е бил точно стенописът, признава той. Още като малък, докато четял една от най-вдъхновяващите книги, които вероятно са прочели в захлас всички художници - „Страдание и възторг“ за живота на Микеланджело от Ървинг Стоун, той си представял, че след време ще прави точно това - ще рисува стените на величествени базилики. След това мечтата била изместена от други стилови увлечения. Но ето че съдбата си знае работата и в Гърция върнала нещата в правилното „изходно положение“.
Именно при гърка Костас Папаставрос българинът усвоява в детайли азбуката на стенописа - от подготовката на копирки и забъркването на специалните бои до изграждането на скелето и поставянето на финалния детайл в зографисаната икона. Първата икона, която нарисувал сам, била в един от храмовете в Пелопонес - това бил образът на Черната Богородица /изображение на божията майка, за което са характерни тъмните цветове, особено ценни са средновековни образци на такива икони, рисувани от майстори на Балканите/.
Около три години и половина работи Огнян при гръцкия майстор. Опознал и историческите традиции в гръцката иконопис.
Има си и любим творец - това е Михаил Астрапас
който заедно с брат си Евтихий е рисувал възхитителни икони в края на 13 и началото на 14 век, Палеологовия период. Стенописи на византийските художници от Солун могат да се видят в българската църква в Охрид „Св.Богородица Перивлепта“, в Баняне и Старо Нагоричане, казва Огнян. Работите на двамата солунчани са коренно различни от всичко останало, фигурите са по-мощни, по-атлетични, наподобяват тези при Микеланджело, излъчването е по-различно, обяснява русенецът.
След четирите си „гръцки“ години в навечерието на официалното присъединяване на България към Европейския съюз Огнян Денев се връща в България.
Много неща научих там, но атмосферата инак не е много лесна за издържане, усмихва се младият мъж.
Първите няколко месеца стоял без работа, а след Нова година в дома им дошъл отец Йоан от русенската църква „Св.Архангел Михаил“ да поръси за здраве през новата година. Докато ръси, забелязва иконите по стените и пита кой ги е рисувал. И накрая казва:
Ние търсим иконописец за храма
като предлага да срещне художника с архимандрит Емилиан.
Като начало /и като изпит/ архимандритът изпраща Огнян да нарисува целия таван в черквата в Тръстеник. След като работата там е приключена, възлагат на автора да се заеме със зографисването на църквата в квартал „Здравец“.
Купола на църквата го рисувах през юни месец - навън бяха нетърпими горещини, вътре в храма беше още по-горещо, а горе, под купола, направо беше нещо невероятно. Как съм го рисувал, само аз си знам, усмихва се Огнян Денев.
След като се справя и с тази задача, русенецът заминава за София, където изписва една софийска църква - „Успение Богородично“. Тя се намира близо до булевард „България“ към Бояна, трябвало да се рисува, защото била горяла. А след пауза от близо две години идва и възлагането на задачата да изпише почти едновременно храмовете в манастира „Света Марина“ и в село Мечка.
Не съм учил богословие, за много от спецификите в работата съм питал моя майстор, а и сега продължавам да се уча и да добавям по нещо при всяка моя работа, казва Огнян Денев. И макар че желязно спазва правилото да съблюдава канона при изписването на черквите, винаги намира начин да добави нюанс, който незримо да обагря образите и атмосферата с това, което носи в душата си авторът.
Какво мога да искам още?
Та аз съм човек, който прави това, за което е мечтал от дете
възкликва художникът.
А на фона на аскетичните образи на светците, които рисува, младият зограф е напълно съвременен човек, който с удоволствие намира време за едно от любимите си хобита - футбола. Впрочем, той е един от членовете на фенклуба на ЦСКА „Червени завинаги“, а тъкмо този фенклуб преди година помогна за облагородяването на двора на манастира в Каран Върбовка. Огнян разказва: „Бързахме да приключим с ремонта за празника на манастира, аз рисувах, но работата и в двора беше предостатъчно. Тогава попитах игумена: „Кажи, отче, какво може да направи нашият футболен фенклуб?“. Момчетата дойдоха, някои пристигнаха и с децата си, и се хванаха да режат дърва, да косят трева, боядисаха пейките... Подариха и икона на манастира. Пак с фенклуба на червените боядисахме оградата на русенската църква „Св.Архангел Михаил“.
Докато рисувам, не мисля за нищо друго - потънал съм в работа, в детайлите, в последователността на процеса. Когато завърша стенописа, ми трябва малко време, за да се отдалеча - и в пространството, и във времето, за да погледна с други очи това, което съм нарисувал. И почти веднага след това мислите ми вече са насочени към това, което предстои, казва Огнян Денев. Който вече чака с нетърпение да влезе в черквата на Басарбовския скален манастир и да започне да изписва образите на светите люде. И накрая обобщава - много си харесвам стенописването и не бих го заменил за нищо друго!.