Къщата на Васил Казанджиев е близо до паметника на Баба Тонка. Тя е строена от предците му в началото на миналия век - лекарската фамилия Казанджиеви е сред най-старите русенски родове, обяснява адвокатка Катя Димова. При едно от раздвижванията на Вранча през октомври 2011 година имотът пострадал сериозно: изпопадали керемиди, откъртили се тухли, паднал корниз от стената на сградата, олуци и мазилка.
Два дни след труса с магнитуд 3 по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карниг собственикът уведомил застрахователната компания, с която имал редовно сключен договор и поискал да му се плати уговореното обезщетение за вредите от природното бедствие. Застрахователите не дали пари и Казанджиев отстранил поразиите за собствена сметка, която излязла точно 820 лева. След това завел дело срещу компанията за същата сума. В съда обаче се оказало, че битката за нещо, което уж изглежда ясно, може да бъде сериозна.
От компанията заели позицията, че не земетресението, а лошото състояние на къщата всъщност е довело до щетите по нея. От института по геодезия към БАН било издадено и становище, че земен трус с такъв магнитуд не би причинил щети на качествено изпълнени конструкции. С други думи застрахователната компания прехвърлила вината на стопаните на къщата - ако те се били грижили за нея както трябва, тя нямало да пострада.
Състоянието на сградата е било същото години наред, включително и към момента, в който застрахователите са сключили договора с клиента си, контрира обаче съдът. Според който компанията би могла при огледа, преди да сключи договора за застраховка, сама да прецени риска и или да поиска повече пари, или да откаже да застрахова къщата. Но щом не го е направила - значи дължи обезщетението така, както се е договорила.
Единственото, което застрахователят успя да спечели, бе да се намали сумата на обезщетението - вещото лице, назначено от съда, ги оцени на 661 лева. Но дори и така е почти сигурно, че това не е краят на делото и че решението на Районния съд ще бъде атакувано пред РОС.