Според нея, „катастрофалната не координирана” реакция на кризата с бежанците вече дискредитира самата същност на Евросъюза като обединение, в което всички държави имат еднакво право на глас. Пред лицето на глобалната хуманитарна криза всички високи думи за солидарност и сътрудничество просто изчезнаха.
Идеята за така наречения европейски проект изглежда още по-безсмислен след терористичните актове в Париж: стана ужасяващо ясно, че един от главните принципи на ЕС – политика на открити граници – се оказа не жизнеспособен, пише по-нататък Дейли.
От нейна гледна точка, провалите на разузнаването, поради които терористите не можаха навреме да бъдат проследени, били неизбежни в Евросъюза. „По какъв начин вие искате да проследите подозирани в тероризъм лица на континент, на който не само няма граници, но е ликвидиран и органът, който би позволил на държавите да контролират транзита през територията на ЕС” – задава въпрос авторът.
Ако бюджетните ограничения за отбранителните разходи могат да бъдат игнорирани и ако отделните държави сами решават да усилват ли контрола по границите или не, това доказва, че Еврокомисията, Европарламентът и Евросъветът представляват „безполезни, упорито вкопчили се във властта и изискващи твърде много средства бюрократични структури”, пише авторката.
„Защо ЕС не може да разработи реалистичен план за защита на своите външни граници и за противодействие на наплива от мигранти? Възможният отговор е: това би изискало взаимодействие, солидарност и взаимна подкрепа – качества, които ЕС трябва да представлява, но които се изпаряват под натиска на обстоятелствата” – пояснява тя.
„Налага се неизбежният извод: институтите на ЕС не съответстват на целите на обединението, а неговата концепция за демокрация е фалшификат” – обобщава Дейли.