Първолаците ще учат една седмица повече през учебната година (общо 32), а учениците от 4-и и 7-и клас 2 седмици повече (общо съответно 34 и 36). Така децата в първи клас ще завършват не както досега на 24 май, а на 31 май.
Това предвижда проектонаредбата за учебния план, публикувана за обсъждане на сайта на министерството на образованието.
Няколко дни по-рано (в петък) от ведомството на проф. Тодор Танев обявиха идеята си от 1-и до 4-и клас да се учи 34 седмици, от 5-и до 11-и - 36 седмици, а само за 12-и клас да останат 31.
Причината от министерството да отстъпят от първоначалното си предложение е недоволството на начални учители, които
отказват да работят още 3 седмици в годината
Не били съгласни и синдикатите, и работодателите.
Мотивът за първоначалната идея на МОН за увеличаване на учебната година на учениците от 1-и до 8-и клас е наваксване спрямо останалите европейски държави. “Ще преодолеем обстоятелството, че нашите деца имат най-кратки учебни занятия. Ще дадем шанс да бъдат достатъчно обгрижени в училище”, обясни тогава Ваня Кастрева, заместник-министър на образованието.
Тя дава пример с Финландия, където учебната година
от 1-и до 9-и клас е 38 учебни седмици
“Дискутирахме увеличението на учебната година в отрасловия съвет. Особено в 4-и и 7-и клас във връзка с външното оценяване. Така ще има повече възможности учителите да обърнат внимание на децата за затвърждаването на наученото”, коментира Янка Такева, лидер на Синдиката на българските учители към КНСБ. Според нея зад първоначалната идея за драстичното удължаване на учебната година заставали родители.
“Ако гледаме децата от Коледа до Коледа, ще бъдат най-щастливи. Ние, синдикатите, също не искаме голямо удължаване, защото не може да бъде обезпечено финансово”, коментира още Такева.
“Несъстоятелно е драстичното удължаване, първо, защото много се вдига нормативът.
Синдикатите: Родителите искат да гледаме децата им от Коледа до Коледа
МОН предлага ново решение: на училище не до 15 юни
Второ, защото финансово не е обезпечено. Трето, трябва да не познаваш психологията на малкото дете, за да предлагаш такива безумия. Има си психо-физически изисквания”, каза още лидерът на синдиката.
Според министерството на образованието новата концепция на учебните програми е свързана с търсене на ефективност на обучението. Затова се предвижда
60% от часовете да бъдат за нови знания,
а останалите за упражнения. Това е една реална стъпка за олекотяване на учебното съдържание, обясняват от министерството на образованието.
Промяната в учебния план предвижда и корекция в броя на часовете по някои предмети, както и прибавяне на нови. В началния курс в 3-и и 4-и клас
се въвежда компютърно моделиране
Намалява се в началния етап физкултурата. Вместо трудово обучение пък се въвежда предприемачество в началния етап.
Историята вече няма да е задължителна във втория гимназиален етап. Досега е имало часове в 11-и клас. Българският език пък е с повече часове в 12-и клас. Сега в 12-и клас няма часове по математика, а вече са предвидени. В основната степен учебните предмети, изучавани в задължителните часове, както и разпределението на учебното време между тях по класове и етапи, са едни и същи за всички видове училища и се определят с рамков учебен план. Според него български език и литература се учи 910 часа от 1-и до 4-и клас. Математика е 262 часа.
Всяко училище ще има възможност да създаде свой учебен план според насоката, в която се развива, както и в зависимост от професиите и профилите, които предлага, обясняват от министерството.
Учебните планове по новия документ влизат в сила за учениците, които през 2016/2017 г. постъпват в 1-и и 5-и клас, учениците, които през 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 постъпват в 1-и, 5-и и 8-и клас, както и учениците, които през 2020/2021 постъпват в 8-и клас.
Ваня Кастрева, заместник-министър на образованието: Правим първа, но стабилна крачка на промяна
Г-жо Кастрева, защо променихте решението си за удължаване на учебното време в движение?
- За екипа на министерството е важно всички промени да бъдат припознати от учителската колегия като необходими, като реалистични, да има общо съгласие това да се случи. След обявяването на проекта на екипа на МОН беше интересно да проследим какъв ще бъде общественият отзвук. Въпреки че на отраслов и на обществен съвет предложенията бяха общо взето добре приети, след това започнаха противоречиви оценки. Когато на министъра се предлагат 2 варианта, е важно те да бъдат не само политически обезпечени, но и обществено припознати. Всяка промяна трябва да бъде и финансово осигурена. Това беше решението на министъра в духа на съгласието със социалните партньори. За да направим първа, но стабилна крачка на промяна. Окончателното приемане на този стандарт е предстоящо.
- Начални учители са скочили, нали?
- Това видяхме и ние в социалните мрежи. Въпреки че не говорим за драстична промяна. А за желанието за съизмеримост в политикити, които провеждат водещи европейски държави в сферата на образованието. Все пак отворихме обществения дебат.
- Защо намалявате физическото?
- Редуцирането на часовете по физическо възпитание е в много малка част реализирано при този проект на учебен план. Корекцията е с половин час седмично на учениците от 3-и до 6-и клас. Часовете по физическо са били 2, но има и трети допълнителен, който е за спортни дейности. Това, което за нас е по-същественото, е да бъдат осигурени условия за качествено провеждане на тези часове. Затова политиката на МОН заедно с колегите ни от министерството за младежта и спорта е тези часове да бъдат водени от специалисти. Тази малка редукция не смятам, че ще се отрази на качеството. Ще получим качество чрез добри преподаватели и качествена материална база.
- Родители са изненадани, че историята няма да е задължителна в 11-и клас.
- Това е една различна философия на новия закон за предучилищно и училищно образование, която предлага във втория гимназиален етап да се даде възможност за придобиване на тясно специализирани компетентности - професионални или профилирани. Те са свързани с избора на ученика къде да насочи своите знания - към придобиване на професия или към предуниверситетска подготовка в съответна научна област. Общообразователната подготовка се придобива основно до 10-и клас - времето на задължителното образование по конституция.
Цвета Брестничка, председател на Асоциация “Родители”: Само 2 часа физическо? Това е сред причините за агресията
До този момент не успях да открия мотивите за удължаване на учебното време точно за тези класове. Това, което чух от представител на министерството, е, че за 4-и и 7-и клас увеличават учебното време с 2 седмици, за да се подготвят по-добре децата за външните оценявания. От наша гледна точка това не е достатъчно убедителен мотив, защото външните оценявания са само инструмент да се премери нивото на усвояване на материала. Сами по себе си те не могат да бъдат причина да се увеличава учебното време. За нас би имало смисъл то да се увеличи с мотива да се намали натовареността на децата, да се разпредели равномерно и децата да преживяват по-леко стреса, да имат повече време за усвояване на материала, за упражнения, за практически занимания, включително и за изграждане на социалните им умения, работа по проекти, работа в екип. Това са изключително важни неща, които децата трябва да усвояват. Засега не виждаме потвърждение, че нещата ще се случат по този начин. Предложението буди безпокойство. Обезпокоителен е и фактът за малкия брой часове по физическо възпитание и спорт. 2 часа седмично са крайно недостатъчно. Огромна част от децата са на целодневно обучение. В много училища това означава, че те през целия ден седят на чиновете. Целодневната организация, за съжаление, не се случва по най-добрия начин. Така децата прекарват по 10 часа на чиновете, без възможност за движение, без възможност понякога да си сменят позата. При тези условия 2 часа седмично физическо е пагубно. Има и един допълнителен час, който е модулен, в който като се съберат от няколко седмици, правят или спортен празник, или поход, но истината е, че на много места тези часове не се използват ефективно. За нас е важно да се гарантира време, в което децата да са физически активни. Част от причините за агресията на децата е в липсата на физическа активност и невъзможността да изразходват енергията си по конструктивен начин. Отделно, че в тях те изграждат отношения, чувство за активност.
Броят учебни часове в една седмица за първи клас са 22, което означава, че 2 дни в седмицата децата ще имат по 5 часа и ако добавим задължитения час на класа и задължителния модулен час по физическо, означава, че 4 дни в седмицата ще имат 5 часа. За 7-и клас 3 дни в седмицата ще имат по 7 часа и 2 дни по 6 часа, което е изключително високо натоварване като часове. Ако те не са добре балансирани, за децата това ще бъде свръхнапрежение, което води до ниска ефективност на учебния процес и до високи нива на агресия.
Бихме подкрепили удължаване на учебната година единствено при гаранции, че натоварването ще бъде балансирана спрямо нуждите на тяхната възраст.