„Ние имахме индикации от страна на Евростат, че по аналог на Естония, Португалия, имат намерение да сменят подхода си към класифицирането на фондовете за гарантиране на депозитите, които функционират в отделните европейски държави. Водихме задълбочен дебат дали един фонд, който се формира от вноски от бизнеса и не зависи управлението му пряко от правителството, дали трябва да е класифициран като операции на правителството. Евростат прецени по аналогия с други европейски държави да включи разходите на този фонд в сектор държавно управление. ЕК още в края на миналата година имаше основание да започне процедура за свръхдефицит срещу България, на база на отчета за консолидираната фискална програма за 2014 г. Още тогава с комисията коментирахме, че проявлението на кризата в банковата система, в случая с фалита на КТБ през 2014 г., е еднократен ефект. В този смисъл не се налага да се влиза в такава процедура”, обясни подробно финансовият министър.
Относно коледните добавки към пенсиите, Горанов поясни, че се работи, така че да се осигури ресурс от около 50 млн. лв. за тях. Сметката показва, че за да може да се дадат такива добавки към пенсиите на пенсионерите с праг на пенсиите до 300 лв., са необходими около 51 млн. лв. В началото на ноември ще има окончателно решение и яснота, но с голяма увереност това е реалистичен сценарий”, прогнозира министърът на финансите.
Той коментира и т. нар. данък „вредни храни”, предлаган от здравното министерство, с уговорката, че все още не е виждал конкретно разписани законови текстове, за да ги оцени експертно, но има разбирането, че МЗ не преследват фискални цели. „Ако от закона няма постъпления, значи, че той е изпълнил целите си и изхвърлил от пазара това, което се разбира като вредно, според медицинските стандарти. Вярвам, че храните с определени доказани вредни съставки трябва по някакъв начин да бъдат ограничени като консумация и предлагане, особено към децата. Целите на закона са по принцип добри. Темата с фактите е малко пресилена, няма как да бъде трезво оценена без конкретния обхват на облагане”, допълни Горанов.
По темата за новосъздадения Фонд на фондовете, той поясни, че контрол върху работата му ще се извършва от надзорния съвет на самия фонд. „В рамките на регламентите и правилата, по които управляваме евросредства има изградени контролни механизми, същите правила ще се прилагат и за това дружество. Самият факт, че в надзорния съвет са включени ръководители на управляващите органи на ОП е гаранция за прозрачен начин за управление на тези инструменти”, каза Горанов.
От 777 млн. евро, които са предвидени за периода 2014-2020 г. за инициатива под формата на финансов инженеринг, за ОП „Региони в растеж” са предвидени 253, 8 млн. евро, за ОП „Иновации и конкурентоспособност”-355 млн. евро, за ОП „Околна среда”-148, 4 млн. евро и ОП „Развитие на човешките ресурси”-20 млн. евро, стана ясно от думите му. „Иска ми се през февруари да имаме отворени схеми и готовност да имаме вече подписани споразумения между фонда и отделните управляващите органи на ОП. Колкото по-бързо се справим, толкова по-добре, амбицирани сме в максимално бързи темпове това да стане”, увери Владислав Горанов.