Съдебните неразбории за полицая започнали заради приятелска услуга. Той се съгласил да свидетелства пред нотариус, че негов познат е собственик по давност на гараж, към който никой друг няма претенции. Факт, който не отговарял на реалността. Обясненията минали в нотариалната кантора, но впоследствие се вдигнала суматоха около факта, че гаражът се оказал с двама собственици и един наемател. Покрай подмяната на патрона на бравата му се стигнало до жалби в полицията и така случаят бил разнищен.
Камъкът, който преобърнал прокурорската каруца и донесъл оправдателна присъда на полицая, се оказал фактът, че свидетелите ръсели лъжи пред помощник-нотариус, а не пред нотариус. А помощниците не се водят надлежен орган на властта според Наказателния кодекс, отсича Върховният касационен съд и зачерква присъдените от долните инстанции наказания.
Полицаят обясни, че воденото срещу него дело се отразило негативно върху живота му. Донесло му напрежение и стрес, създало у колегите му отрицателно отношение към него и в очите им от полицай се бил превърнал в престъпник. Чувствал се засрамен и унизен. След уволнението останал без работа и пари за издръжка на семейството си. Затова се наложило да продаде личния си автомобил, да вземе заем, за да покрива вноските по ипотечен кредит, а впоследствие започнал работа като шофьор. За всички тези негативи покрай делото, по което бил оправдан, полицаят поиска от прокуратурата обезщетение в размер на 150 000 лева.
Окръжният съд обаче счете, че справедливата компенсация за преживяното напрежение, която държавното обвинение трябва да му плати, е 15 000 лева. Решението може да се обжалва.