Всичко беше изключително интересно, организирано на световно ниво. Всяка сутрин имахме лекции, а следобед лабораторни упражнения в ЦЕРН. Освен камерата на Уилсън, което е много специално упражнение за наблюдение на траекторията на частиците, с рентгенови апарати наблюдавахме и различните части на тялото, разказа Теодора Атанасова. Тя сподели, че силен интерес са предизвикали лекциите за антиматерията и за физиката на медицината.
Слязохме на 100 метра под земята и видяхме от първа ръка детекторите на адронния колайдер. Той е с дължина 27 км във формата на кръг, а по тази дължина има 4 огромни детектора. Те са поставени, за да регистрират частиците, които се получават при сблъсъка на протоните, обясни Атанасова. Тя коментира, че в колайдера се получават черни дупки, но те са толкова малки и незначителни, че освен да погълнат елементарни частици, няма как да се случи това, което е в главите на хората - да погълнат света.
Наистина обучението си заслужава, защото едно е теорията, съвсем друго е практиката. Там ние видяхме колко е напреднала науката по отношение на техниката и технологиите. Разбрахме, че познаваме 4% от Вселената, а за останалите 96%, условно наречени тъмна материя и тъмна енергия, не знаем нищо, каза физичката от Гимназията по строителство. Учителките са изключително благодарни на учените от 21 държави, че са им открехнали тази врата.
Атанасова посочи, че идеите как видяното и наученото да бъде приложено сред учениците, са много. Една от тях е осъществяването на видеоконферентна връзка на учениците от 10 клас с учените в ЦЕРН. Тя ще бъде през май-юни, когато в учебните часове ще започнат да се изучават елементарните частици.
По време на обучението бе организирана българска вечер в чест на учените и лекторите, в която нашето присъствие бе под формата на ракия, вино, сирене, кашкавал, луканки, мезета, хора и ръченици от различните краища на страната, сподели още Атанасова.
Научният комплекс ЦЕРН е разположен на границата между Франция и Швейцария, а организацията е основана през 1954 година. Понастоящем броят на страните-членки е вече 21, а някои страни и международни организации имат статут на наблюдатели. В центъра работят 2500 души, а в експериментите участват около 8000 физици и инженери от 580 университета. Основната функция на организацията е да осигури поддръжката на няколко ускорители и друга апаратура, необходими за изследвания в областта на физиката на елементарните частици. Основният проект в днешно време е Големият адронен ускорител.