И все пак, най-важното и най-интригуващото бяха
изследванията на учениците от Дойче шуле
Тъкмо те бяха в основата на неголемия по мащаб, но интересен и определено приносен като значение форум в сградата на СОУПНЕ „Фридрих Шилер“.
Това е втора такава творческо-издирвателска задача, която Николай Чакъров поставя на своите ученици. През миналата година момичетата и момчетата работиха по темата за руското присъствие в топонимията на града и стигнаха до изключително интересни резултати. Преди това пък ученици от горните класове издирваха, снимаха и описваха паметниците в Русенска област. Тогава те изследваха паметните знаци в областния център и в 16 села, сега този микропроект продължава, като гимназистите вече са описали и фотографирали паметниците в други 10 села. Така Чакъров не просто предизвиква у тях желанието да научат предмета, който той преподава - историята, а провокира младите хора да изпитат тръпката на изследователя и да усетят колко е приятно чувството, че откриваш. По този начин те самите се оказват съпричастни към историческата дисциплина, а и научават много повече факти за града, в който живеят.
Работата им по новата тема, която е започнала през месец май, вчера беше показана във вид на кратки, но съдържателни презентации. Учениците се бяха поразровили в рядко отваряни страници, бяха научили доста факти за по-далечното и по-близко минало на Русе, за да могат да направят своите 12 презентации, които представиха по време на кръглата маса.
Европа влиза в България през Русе, а в Русе идва по Дунава, каза Николай Чакъров. И даде думата на единадесетокласниците. Всеки от тях разказа какво е открил.
Името „Дунав“ днес носят площад /и то не е сменяно в последните сто години/, хотел, печатница, 10 спортни клуба. Това название е изписано също на спортната зала в квартал „Здравец“ и на стадиона пак там. Може на някого да му прозвучи странно, но
в Русе днес няма улица „Дунав“, макар че преди време е имало
това е днешната улица „Капитан Евстати Винаров“, уточниха учениците. Булевард „Придунавски“ фактически е единствената пътна артерия, която съдържа названието на реката в името си, но все пак думи, които са образувани с различни суфикси, са нещо по-различно от „чистото“ „Дунав“.
Гимназистите припомниха на по-възрастните участници в кръглата маса нещо, което за самите тях, младите хора, е било откровена изненада. Става въпорс за експресния влак „Синият Дунав“, който преди повече от две десетилетия пътуваше по линията Русе-София-Русе и беше предпочитан начин за придвижване. Експресът „Синият Дунав“ е съществувал от 1970 до 1994 година, обясниха учениците. А Николай Чакъров допълни, че това е бил първият влак в България, чиито вагони не са били в традиционния зелен цвят, а синьо-бели. След това постепенно синьо-бялата окраска стана характерна за експресите в страната, но русенският беше първият, каза преподавателят. И веднага много от присъстващите започнаха да добавят детайли към извикания от единадесетокласниците
образ на експреса „Синият Дунав“:
„Имаше перденца на прозорците!“, „Вътре свиреше радио и съобщаваха гарите!“, „Имаше вагон-ресторант и с количка разнасяха кафе, безалкохолни напитки и вестници!“.
След кратката носталгична ретроспектива презентациите продължиха. Момичетата и момчетата припомниха сладкарница „Дунав“, която беше на два етажа, в една от разработките дори намери място фактът, че всъщност първият ресторант „Дунав“ е бил на улица „Славянска“, а след като се премества в новия тогава хотел в центъра на града, старият остава с името „Севастопол“, като сега от години е закрит и тъне в разруха.
Специално бе отбелязан любопитен факт: русенският Пети пехотен Дунавски полк - от всички създадени след Особождението полкове във всички околийски центрове, единствено този в Русе носи името Дунавски, докато всички останали имат в названието си името на града, където се разполагат.
Сред изчезналите завинаги култови русенски места с Дунав в името бе посочена и
любимата на русенци закусвалня „Дунавски вълни“
Показани бяха и архивни снимки от интериорите на закусвалнята, като в презентацията не бе пропуснато да се отбележи, че според единодушното мнение на градската общественост именно в „Дунавски вълни“ са приготвяли най-вкусната шкембе чорба!
В няколко от разработките на учениците определено доминираше минорната нотка. Те припомниха, че в Русе е имало консервна фабрика „Дунавия“ /фалирала през 1999 г./, сирене „Дунавия“ /което с повечко късмет може да се намери и днес тук-таме/, знаменитата фабрика „Дунавска коприна“, също фалирала. Споменати бяха също и няколко обекта с печално кратък живот - магазинът „Дунавски хали“, просъщестувал няколко месеца, и още по-драстичният случай с
МОЛ „Дунав“ близо до Дунав мост, който стои като паметник
на нечии нездравословни амбиции.
Днес има рибен магазин с това име, строителна фирма, както и няколко жилищни блока - „Дунавски строител“, „Дунавска перла“, „Дунавска комуна“, както и „Синият Дунав“.
В своите издирвателски работи учениците не са се ограничили единствено до названията, в които присъства конкретно Дунав, а са включили и обекти, свързани непосредствено с реката - като единствената по рода си в страната професионална гимназия по речно корабостроене и корабоводене, параходство „Българско речно плаване“ /и двата жилищни блока с това име/, Институтът за проучване и поддържане на река Дунав, Корабостроителницата.
Друг кръг издирвателски работи са открили в Русе улици и жилищни кооперации, които носят имената на селища по реката - така присъстват Видин, Лом, Свищов, Козлодуй, Силистра, /която се дублира и със старото си име Доростол/, Тутракан. Интересно е проучването как присъстват в русенската топонимия градове от другите дунавски държави. Най-добре е представена Румъния - Тулча е дала име на улица и на блок, Браила и Гюргево са улици. Гимназистите припомниха
съществуването преди четвърт век на ресторант „Гюргево“
На Братислава е кръстена улица, на Будапеща - улица, блок, един бивш ресторант и един все още работещ магазин за платове. Сърбия е почетена с улица „Нови сад“ /но никъде няма нещо наречено на столицата Белград!/, някога съветските градове, които днес са в Украйна - Рени и Измаил, са названия на русенски улици, впрочем, на „Измаил“ се намира и Дойче шуле.
Любопитно е, че до ден-днешен в наименованията на различни места и обекти в Русе няма нито едно, което да е свързано с Германия, посочи накрая преподавателят Николай Чакъров. Това е доста странно, още повече че именно в Германия е изворът на Дунав, всички знаят за Шварцвалд, всички са чували за Регенсбург, да не говорим за това, че русенските моряци, които пътуваха на западна линия, прекрасно знаеха, че Германия съществува, и още как! Обяснението е просто: по време на социализма, когато вървеше особено енергично „именуването“ на улици, фабрики, площади, Германия, през която течеше Дунав, беше... капиталистическа!
И друг интересен факт. Макар и русенци много да обичат да се хвалят, че градът им е Малката Виена, името на австрийската столица се включва в топонимията тук едва в последните двадесетина години, отбелязаха учениците. Горе-долу от толкова време датират блок и ресторант „Виена“. Сега има виенска сладкарница в един от русенските хотели, но още преди началото на демократичните промени в Русе правеха виенско кафе, припомни Николай Чакъров. И разказа как като студент във Велико Търново помолил за такова кафе, но сервитьорката обяснила, че нямат подобно нещо в асортимента. Как да няма - виждам, че другите клиенти пият, казал студентът Чакъров. О, това е кафе със сметана, обяснила сервитьорката. Но ние, русенци, си го знаехме, че е виенско, засмива се историкът Чакъров. И уверява, че работата, която са свършили дотук неговите ученици, ще продължи.