Футболното чудо на Германия

Почти половината от голове във футболната игра се вкарват на абсолютно случаен принцип, твърди Мартин Ламес от Техническия университет в Мюнхен. “Победа след изоставане”, “убийството на гиганти” са сред любимите фрази на коментатори и фенове за илюстриране на изненадите, които правят футбола най-великата игра. 

Но Рафаел Хонихщайн разкрива в новата си книга “Das Reboot” как добре подготвеният отбор може да посрещне всички предизвикателства на съдбата по време на даден двубой (да речем с изключение на жребия преди първия съдийски сигнал).

Авторът, цитиран от сп. “Икономист”, проследява възхода на германския футбол в последното десетилетие, достигнал своята кулминация със спечелването на Световната купа в Бразилия преди година.

След дълги години на върха на световния футбол, Германия влезе в период на сериозен срив. Алармата удари мощно с представянето на Бундестима на Европейското първенство през 2000-та година, когато тимът загуби и трите си мача в предварителната група. В това число и срещу големия враг Англия – двубой, определен от Хонихщайн като “цялостно унижение и футболна бедност”. 

14 години по-късно германският национален отбор унижи със 7-1 домакина Бразилия на полуфинал и след това би Аржентина на Меси на финала, за да грабне най-престижния трофей. 

Хонихщайн посочва двама невъзпяти герои като основните “виновници” за възкресяването на германския футбол. Това са Дитрих Вийзе и Улф Шот – бивши футболисти, продължили кариерата си в местната футболна асоциация.

След фиаското на Евро 2000 двамата са убедени, че Германия трябва незабавно да започне да налива пари в детско-юношеските школи. Много пари. 

Топ клубовете в страната получават изрично нареждане да реорганизират, модернизират и да поставят като приоритет номер едно своите академии за млади таланти. 

Да, първоначалните инвестиции са огромни, без почти никаква възвращаемост. Но 10 години след това повече от половината футболисти в Бундеслигата са продукт на академиите за млади родни таланти – това пести милиони евро разходи за клубовете, защото не се налага купуването на скъпоструващите наемници от чужбина. 

В това отношение Германия е на светлинни години от други водещи сили във футболната игра като Англия например.

Методиката на водене на тренировъчния процес също се променя драстично като основна роля за това играе Юрген Клинсман. Той е назначен за национален селекционер през 2004-та година и бързо успява да внесе така нужната “живителна” глътка свеж въздух.

Навлязъл в американската култура, Клинси прилага нетрадиционни методи за усъвършенстване на отбора си, в това число тийм билдинги и групови езикови курсове, които вървят редом с тренировките.

Бившата “деветка” на националния отбор залага изцяло на бързия и атакуващ футбол, което му носи огромен успех, въпреки липсата на кой знае какво качество като състав. Така за изненада на всички Германия играе чудесен футбол на домакинското световно първенство през 2006-та и цялата нация е възхитена от отбора, достигнал до 3-тото място. Футболът в страната излиза от будната кома. 

Стигаме до логичната развръзка и световната титла. Отборът се води от асистента на Клинсман – Йоаким Льов, но тимът е пълен с играчи, които са изградени изцяло според философията на Клинси.

Едно от упражненията, налагани от ексселекционера, е с машина, която пуска топки с различна скорост и траектория.