Това е сопраното Мария Цветкова-Маджарова, солистка на Русенската опера. Тя е винаги сияйна - във всяка роля, в която са я аплодирали русенските почитатели на оперното изкуство. Те винаги са откривали това сияние в различните му нюанси: ведро и заразително в комичните роли, пораждащо въпроси и търсещо отговори в драматичните оперни постановки. Но винаги носи радост - онази радост, която е в състояние да върне смисъла на съществуването на човеците, ако са се позагубили в безличните дебри на битието. Тази радост Мария Цветкова носи на русенци вече седем години.
Първия си оперен спектакъл днешната солистка на Русенската опера Мария Цветкова-Маджарова е гледала едва седемгодишна. И още тогава малката русокоса фея попада под въздействието на тази магия, която днес е неразделна част от живота й. Разбира се, че помня кой беше спектакълът, помня и къде беше, засмива се певицата. Оказва се, че сцената не е коя да е, а... Болшой театър в Москва! Спектакълът е „Тоска“! Бяхме на гости при приятели на родителите ми в Москва и домакините ни бяха подготвили това прекрасно преживяване, казва сопраното.
И малко по-късно, когато вече е ученичка в трети клас, тя вече е наясно със себе си. Имах си три мечти - всъщност, три плана за себе си, казва Мария. Единият е да стане комедийна актриса - „като Татяна Лолова“. Вторият - да стане оперна певица. Ако случайно не се осъществи нито първият, нито вторият, тогава на ред идва третият план: да стане шеф готвач!
Всъщност, когато момиченцето формулира това, то е съвсем мъничко. Защото в първи клас Мария тръгва... петгодишна!
Става ученичка на шега
Майка й е учителка в училището в едно китно родопско селце, където семейството се изнася от Бургас за няколко години заради астмата на бащата и на братчето на Мария. И така, в първия учебен ден майката взема 5-годишната си дъщеричка със себе си, а детето само се подрежда в колонката на първи клас. Остави я, тя е толкова мъничка, нека да влезе малко в клас, да постои, после ще й омръзне - казали колежките на майка й. Оказало се обаче, че до края на първия срок на Мария не й омръзнало, напротив. Така че за втория срок тя вече официално била записана в първия клас и дори й купили истинска ученическа чанта! „С картинка от филмчето „Ну, погоди!“, уточнява Мария Цветкова.
След като семейството се връща в Бургас, Мария учи в гимназия „Димитър Полянов“, а от десети клас е в прословутото тогава УПК /учебно-производствен комплекс/ по строителство! За нея това няма кой знае какво значение - тя вече върви по стъпките на мечтата си и от 14-годишна взема уроци по пеене при Кръстина Чернева, която я подготвя за Музикалната академия. Нашите като видяха, че няма да се откажа, ми купиха пиано, спомня си тя. В седми клас обаче Мария завършва годината с... тройка по пеене! Това е отмъщението на преподавателката й в училище, защото момичето отказва да пее в училищния хор.
Не исках да пея в хор, исках да стана солистка
и още тогава нямах намерения да правя компромиси, казва сопраното. Затова и е започнала директно с големите роли. Ако човек е роден за солист, трябва да започне именно с голямото, а не да се страхува и да следва плахо някаква определена неизвестно от кого поредица, убедена е певицата. Още като студентка в класа на проф.Реса Колева, тя пее в Софийска опера и в Музикалния театър. С професорката продължава да поддържа връзка и до ден-днешен. Тя ме научи на всичко - и да пея, и да дишам, признава Мария. И сега продължава да се консултира с нея за нова роля - по телефона. Двете се разбират от половин дума, толкова е силна връзката между тях.
Русенският оперен театър посреща Мария Цветкова през 1998 година. За съжаление, за кратко. Тук тя успява да се появи в ролята на Щаси в „Царицата на чардаша“, появява се като Белинда, Мюзета, Джилда, участва в концертни програми. След това се връща в Бургас при любовта на живота си - Димитър Маджаров, също музикант, свири на фагот, а от доста време насам е директор на музикалните фестивали в Бургас. Скоро след това се ражда дъщеричката Киара /вече е 16-годишна, учи в Националното училище за танцово изкуство в София, справя се сама с разните там трудности житейски/. Три години по-късно - и синът Марко.
Не крие, че си е тръгнала от Русе с известно огорчение. И дори с решението кракът й никога повече да не стъпи тук. Но съдбата си знае работата. И затова времето има уникалното свойство да затрупва едни усещания, а да отваря път на други. И Мария Цветкова-Маджарова преди 8 години се явява на прослушване за „Турандот“. Кандидатите били страшно много, тя не получава ролята, но скоро след това получава покана да участва в русенското турне в Америка като Сузана от „Сватбата на Фигаро“. Направихме общо 36 представления на Моцартовата опера, в един момент
имах 7 поредни „Сватби“, питаха ме как издържам
а обяснението е простичко - аз обичам работата си, обичам да пея за публиката, да играя за нея, казва солистката. За нея играта на сцената е изключително важна. „Смятам, че така трябва - хората са дошли не просто да чуят, а и да гледат! Целта е да уловиш всички сетива на човека в салона, да го заразиш и с визия, и с глас, да направиш така, че ако е сляп - да остане омагьосан от музиката, ако пък е глух - да се влюби в героя ти с гледане. Аз обичам да играя. И не разбирам някои колеги, които казват „Абе аз да си го изпея...“
Скоро след онова американско турне Мария получава предложение от директора на Русенската опера Найден Тодоров да стане част от солистичния екип тук. И приема. Сега работи и в Русе, и в Бургас. Не крие, че понякога й тежи пътуването от Бургас до Русе - единственият превоз вече е останал микробус, който пътува веднъж на ден. Но това преживяване тя сякаш отмества с ръка настрани и, влизайки в операта, просто забравя за него. Защото влиза в друг свят. В любимия си свят. Където всичко трябва да се прави с обич.
„Публиката навсякъде е различна, но тя очаква нашата поява с трепет. Някъде е по-взискателна, другаде е заредена с трепетно очакване на празник - особено в по-малките градчета. Отговорността, с която излизаш на сцената, обаче е еднаква“, казва сопраното. При гостуване в Пирдоп след спектакъла едно дете й признало, че за първи път гледа опера. А е толкова важно какво първо впечатление ще отнесе това дете, казва Мария. Пък и кой знае - може в салона в Карнобат да е седнала една бъдеща Райна Кабаиванска?!
Нямаш ли контакт с публиката, ти си загинал
Ако ти не даваш от себе си, тя ти отвръща със същото. И така, както ти винаги играеш „наужким“, ти всъщност трябва да накараш хората в залата да се влюбят в теб, да те разберат, да ти съчувстват“, казва Мария Цветкова. Затова при всяка нова роля тя изчита всичко, свързано с нейната героиня. Така самата тя влиза в мислите и чувствата на образа. „Затова не съм сигурна, че Катерина Измайлова е наистина влюбена в Сергей, заради когото убива. Тя притежава много любов и иска да я даде на някого, иска да я даде на мъжа си, но той се оказва не този човек, който ще я оцени...“, разсъждава солистката, направила блестяща роля в операта на Шостакович.
Самата тя обича прозата на Чехов, много харесва и „Ана Каренина“ на Толстой. Убедена е, че руската култура - литературата, музиката, изобразителното изкуство, са една наистина необятна територия, която за съжаление напоследък не намира често място на българските сцени и подиуми. А руските опери са истинско предизвикателство и изпитание за певците. Затова при все че Мария Цветкова вече е изпълнила много от ролите, за които мечтае всяка певица, тя все още мечтае за Лиза от „Дама пика“ на Чайковски. И за Ана Болейн... И не само заради музиката, а защото ми харесват като образи, обяснява тя.
Снощи Мария Цветкова пя в Троян. На 22 октомври й предстои „Катерина Измайлова“ в НДК. На 30 октомври е с Бургаската опера в Поморие. И още куп други ангажименти. Между които успява да си помечтае и за коледната ваканция. Обикновено тогава цялото семейство прави празнично пътешествие. Миналата година са били в Прага, по-миналата - във Виена, тази година плановете са за Испания. Това са едни от най-хубавите ни моменти - заедно четиримата, казва Мария. И признава, че любимото й място е Виена. Там се чувствам много добре, някак в съзвучие със себе си, обяснява тя. И веднага уточнява, че все пак най-добре се чувства там, където е заедно с любимите си хора. Инак нещата губят смисъла си.