Животът на Димитър и Виолета е преминал сговорчиво, а в семейството им никога не е имало обидни думи. Един от основните им принципи е: „Никой да не живее за себе си, а всеки да е полезен за другия“.
Двамата се запознават чрез своя обща приятелка - зъболекар Вяра Братоева, която през 1965 г. им става кръстница. Димитър е бил военен и един от основателите на русенския духов оркестър, а Виолета е учителка по обществено хранене. През 1971 г. двамата заминават за Ловеч, където остават повече от 20 години. След това се връщат отново в Русе, за да се грижат за родителите си.
През щастливия си половинвековен съвместен живот двамата са дарили с живот двама сина - Борислав и Петър, които пък ги радват с двама внуци Дейвид и Виктор. Затова и Димитър се шегува, че са мъжка фамилия. Борислав е в Испания, а Петър живее във Велико Търново.