Но стъпките към събирането на разделеното семейство - западната Федерална република Германия и източната Германска демократична република - започват по-рано дори от събарянето на омразната стена.
Първият призив за приключване на
измисления сякаш от могъщ политически Франкенщайн експеримент
един народ да бъде разделен в две враждуващи държави е направен още през 1963 година от американския президент Джон Кенеди, който изнася в Западен Берлин прочутата си реч „Аз съм берлинчанин“. Почти 25 години по-късно, през юни 1987 година, друг американски президент - Роналд Рейгън, призовава при посещението си в Западен Берлин: „Мистър Горбачов, разрушете тази стена!“.
Тогава това послание предизвика повече въодушевление макар че надеждата да бъде чуто никак не е голяма. Въпреки оптимистичните ветрове на преустройството в Източна Европа червеният властелин на ГДР Ерих Хонекер отказва да следва идеите на Горбачов. През януари 1989 година той дори заплашва: „Стената ще си остане и след 50 и след 100 години, ако не бъдат премахнати причините за нейното съществуване.“
Затова не е чудно, че
през 1989 едва три процента от западногерманците вярват, че ще доживеят Обединението
Но историята е превръщала в спомен много по-могъщи сили от ГДР и комунистическите правителства в Източния блок.
През есента на 1989 година започват политически вълнения в целия соцлагер. В самата ГДР избухват улични демонстрации, в които хората скандират „Ние сме народът!“ и заявяват, че вече не искат да строят социализма, а да живеят нормално и да се грижат за щастието и благополучието си, а не за съблюдаването на идеологическите лицемерия и догми.
Германската демократична република, наричана още Витрината на социализма, вече е тръгнала към пълния си политически и държавен крах. Надига се мощна изселническа вълна, улиците се изпълват с протестиращи и вечерта на 9 ноември членът на Политбюро на комунистическата партия Гюнтер Шабовски обявява решението за незабавно отваряне на границите, което обаче се интерпретира погрешно: „Решихме да приемем разпоредба, която разрешава на всеки гражданин на ГДР да пресича свободно държавните граници и да напуска страната.“
Същата нощ огромни тълпи от хора щурмуват Берлинската стена и
без нито един изстрел рухва граничният режим на ГДР
Падането на стената представлява триумф за хората от уличните протести в Лапйциг, Берлин и Дрезден, повлияни от успехите на полското движение „Солидарност“, реформаторите от Унгария и не на последно място - от реформите на Горбачов. Падането на Берлинската стена разкрива пътя за обединението на Германия.
И докато всички и на Изток, и на Запад не вярват на очите си, канцлерът на ФРГ, архитектът на обединението Хелмут Кол вече чертае планове за обединението на ФРГ с източните провинции.
„Ние германците се поучихме от историята. Ние сме народ, който обича мира и свободата. И никога вече няма да оставим демокрацията напълно беззащитна в ръцете на враговете на мира и свободата“, казва Кол, обяснявайки идеите си за връщането на ГДР у дома.
Ето как „Дойче веле“ описва събитията отпреди 25 години
Сградата на Райхстага се озаряваше от зарята на грандиозни фойерверки. В очите на мнозина от събралите се в центъра на Берлин имаше сълзи. Тези хора ставаха свидетели на най-голямото историческо събитие в света за момента. Нито германците, нито останалите европейци смееха да мечтаят, че този ден някога ще дойде.
С мирна революция гражданите на ГДР свалиха социалистическия режим. Ръководителите на страната бяха отстранени. При това не бе даден нито един изстрел, не пострада нито един човек. В този ден, 3 октомври 1990 г. Германската демократична република се сля с Федерална република Германия. Германците заживяха в една държава.
Федералният президент Рудолф Вайцзекер в речта си преди фойерверките направи паралел между единството на Германия и на единството на целия европейски континент.
„Ние, германците, осъзнаваме отговорността си и ще служим на мира в обединена Европа“, каза той.
На политиците не им беше до почивка
Рудолф Зайтерс, ръководещ по това време ведомството на федералния канцлер, който придружава канцлера Хелмут Кол в предните 12 месеца по време на многочислените мероприятия и събития, разказва, че в нощта преди обединението не му било до сън.
„Спомням си преговорите за разрешаване на източногерманците, потърсили убежище в посолството на ГДР в Прага да отпътуват на запад. Спомням си и обръщението на външния министър Ханс-Дитрих Геншер от балкона на пражкото посолство, моята реч в Бундестага, посветена на падането на Барлинската стена, и накрая, изключително важната реч на Кол пред църквата Фраункирхе в Дрезден“, разказва бившият ръководител на ведомството на федералния канцлер.
323 изключителни дни
До 3 октомври 1990 година бяха изтекли 323 дни от падането на Берлинската стена. За политиците на двете Германии това бяха дни на сложни преговори и важни решения. Преди всичко от ГДР не бе останало нищо от държавните структури. Избраните през март депутати в Народното събрание създадоха федеративна държавна структура. По този начин федералните територии в нейния състав можеха да бъдат обединени със западните територии в една държава. Беше разпуснат държавният репресивен апарат и бе въведена в обръщение западногерманската марка.
Това бързане бе обяснимо. Откакто в Източна Европа се появиха движения, насочени към сваляне на социалистическите режими, целият континент бе обхванат от вълнения. Навсякъде гражданите искаха свобода на придвижването и реформи на политическите системи.
Искрата, от която избухнаха мощни протестни движения във всички източноевропейски страни, бе лозунгът: „Преустройство и гласност“. Той бързо се разпространи в СССР и съседните страни.
„Трябваше само внимателно да се управляват процесите, които се посрещаха с тревога и страх не само в Москва, но и в западноевропейските страни“, спомня си Рудолф Зайтерс.
Опасения и скептицизъм
Желанието на германците за обединение на ГДР и ФРГ се приемаше в европейските столици не без скептицизъм. Съседните страни се плашеха от перспективата да имат в центъра на Европа силна Германия. Премиерът на Великобритания Маргарет Тачър оглавяваше лагера на противниците на обединението на Германия. Срещу него беше и френският президент Франсоа Митеран.
В Съветския съюз развитието на събитията в съседните държави също предизвика съпротива. Бившата световна сила все повече губеше влияние върху страните от Варшавския договор, който се считаше за противотежест на НАТО и на капиталистическия обществен строй. На запад се опасяваха от пуч срещу генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. В случай на одобрение от Москва на обединението на Германия, самият СССР щеше да се окаже под въпрос.
Събитията в Германия - във фокуса на световната политика
Германците имаха късмет. Обединението на Германия можеше да се случи само през 1990 г. Нито едно друго събитие в световната политика по това време не отвлече вниманието от започналия процес на обединение на Западна и Източна Германия.
Ако този процес беше започнал малко по-късно, всичко можеше да се развие по друг начин. Вниманието на световната общественост щеше да се прехвърли към Ирак, който в началото на август 1990 г. окупира съседен Кувейт и обяви, че го анексира. А през лятото на 1991 г. светът отново затаи дъх - в Съветския съюз бе направен опит за преврат. Ако тези събития се бяха случили година по-рано, то процесът на обединение на Германия щеше да стане по-сложен и по всяка вероятност щеше да продължи по-дълго.
Новият германски Бундестаг
Боклукът, останал още от масовите празненства и фойерверки, още не бе събран от берлинските улици, а депутатите от Бундестага и Народното събрание на ГДР се събраха на съвместно заседание. Два месеца по-късно се проведоха първите от 1932 година общогермански избори. Голяма победа на тях спечели християн-либералната коалиция, начело с Хелмут Кол.
По материали от Интернет