Преди 3 г. разкритието разтърси жителите на Троян. Малкият град, където почти всички се познават, не е забравил ужасния край на една от местните хубавици - Виолета Иванова.
Макар и в края на средната възраст - на 46 г., тя държала на външния си вид и определено приковавала мъжките погледи. Затова и днес доста балканджии изтръпват при представата как хубостта се е топяла в пламъците на кюмбе, направено от варел.
Привлекателната Виолета и планинецът от Тетевен Валери се запознали през 1988 г. Оженили се и заживели в апартамента на майка в Троян. Били млади и влюбени. Само дете си нямали, за да са напълно щастливи. След дълго чакане и това се случило - родил им се син.
Семейството поддържало добър жизнен стандарт. Валери отворил дърводелски цех за мебели в с. Бели Осъм, а Виолета работела в букмейкърски пункт. Не били богати, но и не си броели стотинките.
През първите 15 г. от брака им нещата вървели що-годе нормално, но в последните 5 отношенията им се пропукали. Той бил мълчалив и затворен, тя се опивала от мъжката възхита, която предизвиквала.
Колкото повече се оглеждала в чуждите очи, толкова по-безличен й се струвал Валери. И обременяващо досаден с изблици на ревност и упреци.
Виолета избягвала всякаква интимност помежду им, а това го влудявало. Въпреки това той продължавал силно да я обича - в отговор получавал само скандали, обидни думи и подигравки.
Веднъж нервите му не издържали, посегнал и я ударил. Гордата хубавица не могла да понесе унижението и го изгонила. След месеци пак се събрали.
“Заради детето”, обяснявала отстъплението си тя. В семейното ложе обаче заедно не легнали никога повече. Жената врътнала ключа на спалнята и оставила наранения съпруг да спи в хола.
И така, редувайки вечери на мълчание и на бурни скандали, те я карали някак. С хленчеща обич от негова страна, с презрение - от нейна.
“Правих многократни опити да изгладим отношенията си”, разказал Валери пред магистратите. Последният бил на 15 март 2010 г. Били в кухнята на уютното си жилище - Виолета приготвяла вечеря, а Валери бил зад барплота и отново молел за помирение.
“Идиот смотан, простак скапан, докога ще ме занимаваш с глупости? Не разбра ли, че между нас всичко е свършено - никога повече няма да бъдем семейство”, с ярост му изкрещяла тя.
“Причерня ми. Пред мен имаше дървена гаванка и я хвърлих по нея”, признава Валери.
Твърди, че следващите минути му се губят в безпаметност. Когато се съвзел, видял Виолета просната на пода, под главата - локва кръв.След първоначалния шок от гледката на мъртвата любима дърводелецът започнал да действа хладнокръвно и методично.
Надянал найлонова торбичка върху главата, за да не капе кръв и на ръце занесъл тялото в микробус “Рено Еспейс”, собственост на брат му.
Преди това старателно избърсал кухненския под с мокра гъба, прибрал гаванката, взел палтото, ботушите и дамската чанта на Виолета, изключил мобилния телефон.
После поел към работилницата в Бели Осъм. Там натикал тялото в стар гардероб в коридора, а дрехите и вещите на жена си изгорил в печка, направена от железен варел.На следващия ден, сякаш нищо не се е случило, се заел да майстори мебели с двама работници.
Привечер тъща му Стана позвънила да го пита къде е дъщеря й. Имало традиция Виолета да се обажда по няколко пъти, да звъни и на вече порасналия си син, който учел в Правец. Мълчанието било необичайно и силно разтревожило баба и внук.
“Не я знам къде е. Може да е избягала с друг мъж”, троснал се Валери.
Все пак на 17 март около 21 ч, придружен от Ванюша, най-добрата приятелка на жена му, той подал сигнал в полицията за изчезването . Около 2 ч след полунощ отново поел към Бели Осъм.
На пода на работилницата разстлал найлон, върху него положил тялото на Виолета и се захванал за работа. Съблякъл дрехите и ги изгорил.
После задействал ножовката. Разчленил тялото, което доскоро обичал и желаел безумно. В отвора на кюмбето като цепеници натъпкал ръцете и краката. Поливал ги с бензин, за да не остане следа от убийствената му страст.
Накрая пъхнал главата. Но, упорита и в смъртта, тя не искала да гори.
Призори, изморен от сатанинското си дело, мебелистът се отказал. Събрал пепелта, недоизгорелите кости и опърлената глава, опаковал ги в 4 пакета и акуратно ги облепил с тиксо. Скрил ги пак в гардероба и се прибрал в Троян.
Сутринта на 18 март пристигнал в цеха и подхванал обичайните си занимания. Около обяд обаче освободил работниците. Натоварил в микробуса 6 стола, които да достави в магазин в Плевен, пъхнал в багажника пакетите с останките на Виолета, а до тях сложил кирка и лопата.
Разтоварил стоката в Плевен и тръгнал обратно. По средата на пътя към Ловеч свил към рехава горичка. На 2 км навътре изкопал плитка дупка, в която положил парчетата от изпепеляващата си и изгорена любов. Засипал ги с пръст, натрупал съчки и суха шума. Кирката и лопатата захвърлил.
Междувременно от полицията пуснали снимка на Виолета за общодържавно издирване и предприели разследване на случая.
“Валери ни съдействаше в търсенето - пусна ни в апартамента, заведе ни в дърводелския си цех в с. Бели Осъм, показваше всичко с охота”, разказа тогавашният шеф на РПУ-Троян, Петър Яшев.
Това, което породило подозрения у разследващите, било невероятното спокойствие на Валери.
При разпитите на много познати на семейството те стигнали до извода, че няма причина Виолета да изчезне от дома си.
След седмица на безплодно търсене, но със съмнения в думите на дърводелеца, криминалистите му предложили да бъде тестван с детектор на лъжата. Той приел без възражения.
На 23 март го закарали в Института по психология на МВР. Полиграфът категорично отчел, че всичко казано от него е лъжа.
“Спокойствието му се пропука на връщане от София. Малко преди да стигнем Ловеч, Валери започна да разказва как е убил съпругата си”, припомня си бившият полицейски шеф.
По-късно направил пълни самопризнания и посочил мястото, където е заровил жена си.
Че е имало отколешни проблеми в семейство Иванови, се знаело и на улицата, където живеели. Съседите не проявявали клюкарско любопитство, но все пак историята с любовта, разделите и събиранията им била известна.
Е, не в детайли, но достатъчно, за да изберат на чия страна да са. Докато Валери бил в ареста, те направили подписка в негова защита. Хората изтъквали, че той е саможив, но любезен и услужлив, че агресията му е била провокирана от фриволното поведение на Виолета.
След убийството в Троян се говореше, че мебелистът бил много ревнив. Виолета пък била сред най-красивите жени и съвсем естествено имала обожатели.
“Познавам приятели, които идваха всеки ден до букмейкърския пункт само за да я видят”, разкри непознат мъж. “Хубавицата обаче си знаела цената, ако е кръшвала, то било хитро направено”, разказа още той.
Няколко дни преди трагедията видели Валери да причаква жена си пред пункта. Две-три поредни вечери още там пред входа вдигал скандали и изричал обидни думи.
Това не впечатлило съпругата му, нито пък подадената за помирение ръка накрая. Тя не допускала и за миг, че наранените му чувства ще го превърнат в нейния палач.
След като Валери се признал за виновен, делото срещу него се гледало по съкратената процедура. Осъдили го на 14 г. и 11 месеца затвор, който да изтърпи при строг режим.
В жалба до апелативния съд той поискал смекчаване на присъдата - да не се прилага при строг режим. Изтъкнал, че не е искал да убива Виолета, че не помни как това е станало, че всичко е низ от нелепи случайности.
“Вярно е, че в последните години не живеехме като семейство, но през цялото време аз се грижех за нея и я обичах”, отчаяно пише Валери.
Магистратите отхвърлили подписката, направена от съседи в негова защита. Хората в Троян и днес коментират, че по-страшно е наказанието на съвестта му и то ще го преследва до сетния му час.