За „ангела“ върху купола на Доходното здание

Доходното здание, днес театрален и конгресен център, е архитектурна забележителност в центъра на Русе, построена в периода 1898-1901 г. Проектът е дело на виенския архитект Петер Паул Бранк. Названието на сградата произлиза от идеята тя да носи доходи на тогавашното училищно настоятелство от наемите за театралния салон, библиотеката и предвидените казино и магазини. Фасадата на сградата е в стил необарок, украсена с пластични орнаменти, гирлянди и скулптурни фигури. На върха на сградата е поставена статуя на гола жена с крила, която държи в ръце ключове. В случая ще назоваваме фигурата „ангел“ до изясняването на конкретния персонаж.
Дали този „ангел“ е богинята на победата Нике или пък Меркурий - бог покровител на търговията и печалбите?
За да се изясни въпросът, ще се разгледат примери на статуи на двете божества, ще се посочат функциите им и ще се направят съпоставки между образите им.
Нике или Ника (старогръцко произношение Нике, новогръцко - Ники, в превод „победа“) в древногръцката митология е богиня на победата. Дъщеря е на титана Палант и океанидата Стикс. Тя е сестра на Зел (Зелос, „завист“), Биа (Бия, „сила“, „насилие“, „принуда“) и Кратос („мощ“, „сила“, „насилие“), които помагат в победите. Нике участва в борбата за власт между Зевс и Кронос, заставайки на страната на Зевс. След победата тя става неразделна негова спътница. Нике, освен богиня на победата в сраженията, е и символ на победата в спортни и артистични изяви. Крилатата богиня е неизменен атрибут на Зевс и Атина, които са изобразявани с фигурка на Нике в ръка. Зевс Олимпийски, изработен от Фидий, държи в дясната си ръка Нике от злато и слонова кост. Всяко крайче от трона му било във формата на танцуващи фигурки на Нике. Нейна статуйка често е принасяна в дар на богинята Атина. Изобразявана е с крила, лавров венец на главата и палмово клонче в ръка, често на колесница.
Пример от историята и културата за статуя-изображение на богинята Нике
е Нике от Самотраки, която днес се намира в Лувъра. „Победата“ е един от великите оцелели шедьоври на скулптурата от елинистичния период, въпреки факта, че фигурата е значително повредена, а главата и ръцете й липсват. Тя е направена от непознат творец (вероятно от остров Родос), и се датира към периода 220-190 г. пр.н.е. Друг пример е Нике от Колхида. И при двата примера откриваме няколко отличителни белези: тялото на богинята е покрито с пищни драперии, особено ясно това се вижда при Нике от Самотраки, богинята е с крила и ръце вдигнати във въздуха, с десния крак стъпил напред; при Нике от Колхида, както и при други малки статуи на богинята, виждаме, че тя е представена с лавров венец на глава, като неин атрибут. Пример от архитектурата в България за статуя на Нике, включена в украсата на сграда, е Народният театър „Иван Вазов“ в София. Богинята на победата е представена на колесница, теглена от два лъва. Намира се на върха на едната от двете кули на сградата.
Трудно е да се намерят прилики и аналог между „Победата“, извисяваща се над Народния театър и „ангела“, върху купола на Доходното здание. „Ангелът“ не притежава атрибутите на богинята на победата и характерната поза, в която е изобразявана.
Много прилики се откриват в изображенията (статуите) на бог Меркурий и „ангела“
И може би има връзка между бога-покровител на търговията и печалбата, изхождайки и от предназначението на сградата, чийто купол статуята украсява.
Меркурий е крилатият пратеник на боговете, според митологията в Древен Рим. Гръцкият му еквивалент е Хермес. Покровител на търговците, бегачите на дълги разстояния, крадците и приходите, син на Мая и Юпитер. Меркурий е изобразяван от античните творци гол или само долната част на тялото му е покрита с драперия, с широка шапка на пътешественик или крилата шапка („петасус“), крилати сандали („талария“) и близкоизточния си жезъл на вестител, с преплетени змии (или „керикейон“), на върха със символ, подобен на астрологичния символ за Бик. Той бил представен с портмонета или торби, петли и костенурки.
„Ангелът“ на Доходното здание представлява гола до кръста женска фигура, с буйна коса, върху която е поставен шлем или шапка - която завършва с волути и лъвска паст. Особената шапка - украса за глава, се доближава до смисъла на широката шапка на покровителя на търговците. Фигурата не държи жезъл, както е при Меркурий, а пръчка с два ключа на нея. „Ангелът“ притежава крила, които при бог Меркурий не се намират на гърба му, а на сандалите му. Но Меркурий, който украсява една от станциите в Ню Йорк - Grand Central Terminal, също е изобразен с крила не на сандалите му, не и на раменете му - а на кръста му.
Възможно е и двете скулптурни решения при изображението да са продиктувани от това, че статуята е предназначена да стои на високо
и малък детайл като крилати сандали, трудно би се забелязал от минувачите. Поради което творецът премества този елемент по-нагоре.
„Ангелът“ би могъл да се представя като фигура на бог Меркурий, не само защото стои логично и на място - на купола на сграда, предназначена да събира доходи от различни дейности. Той се извисява величествено над целия площад, където се намира сградата, и е сложен там, за да носи късмет в начинанията на търговците и да увеличава печалбите на доходите, които се събират в сградата с цел да се подпомогнат русенските училища. Скулптурата има високо художествено значение, което дава завършеност на цялостния облик на сградата.
Ето и специфичните белези, по които може да се отличи едното от другото божество:
Нике - жена; надиплена, развята дреха; облечено тяло, но с възможна гола гръд; крила, лавров венец на главата;
Меркурий - мъж; голо тяло; крила (върху шапка и сандали); особена шапка; жезъл;
За да се постигне удовлетворителен отговор на въпроса, поставен в началото, сме длъжни да направим и уточнението, че
скулптурната композиция, увенчала купола на Доходно здание, няма самостоятелни функции
Това означава, че нейната поява се вписва в концепцията на сградата, в духа на времето и стилистиката на архитектурните предпочитания. Краят на ХIХ век извиква на живот особени архитектурни решения, познати като нов прочит на стиловете - в случая имаме необарок, последвани от еклектизъм - творческо смесване на стилови компоненти. В този специфичен контекст, на прехода между два века, не може да се очаква и от архитектурно-скулптурните композиции да се появят „чисти“ форми на изява. Поради това виждаме статуя на богиня - с торс и горни крайници, с голо тяло, бюст, с крила и особена шапка, с ключове в ръце. Торсът завършва увит в плат, овенчан по края с ресни. Платът е вързан около тялото с шнур, който завършва с едри пискюли. Тази украса напомня за завеса и за шнур от завеса - елементи, които задават асоциация с театрални аксесоари и декор. Което поставя „ангела“ по-близо до декорацията, отколкото до скулптурата. Така описаната ситуация представя „ангела“ върху Доходно здание като особен „русенски“ знак, отражение на епохата и нейната стилистика, рефлектирала в архитектурата. 
И все пак, ако е необходимо да се отговори - какво представлява „ангелът“, макар да е трудно, може да се приеме, че статуята изобразява синтез на божествен покровител на изкуствата и индустрията. Защо на изкуствата и индустрията? Подсказването идва от наличието на два ключа, както и на разделението на останалите скулптурни фигури върху фасадата на Доходно здание, обединени от тези две по-общи теми.