24-годишният Кирил Ангелов е студент по икономика във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Русе, преминал е специализирано обучение по програмата „Глаксо“ на министерствата на здравеопазването в България и Австрия. Израснал е в ромската общност и познава нейните обичаи и език, а като студент е спечелил и доверието на мнозина в нея. През миналото лято Ангелов е работил с експерти от русенската приходна администрация и е разпространявал информационни материали и брошури за здравното осигуряване на безработни и самоосигуряващи се лица. Как се правят здравни осигуровки и защо, как може да се проверява по ЕГН осигурителният статус чрез електронната услуга в сайта на НАП, са били част от задачите му по време на многобройните срещи с ромите от кварталите Селеметя, Тракцията и Средна кула.
Неговият колега Паун Илиев е на 28 години, здравен медиатор е в Община Русе, член на Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“. Завършил е „Икономика“ във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Русе.
Здравните медиатори постигнаха много добри резултати при ваксинопрофилактиката, благодарение на тяхната дейност Община Русе се нареди сред първите в страната, казва Мариела Личева, директор на дирекция „Здравни и социални дейности“. Според нея те се справят отлично с ежедневните задачи, а хората от общността ги търсят за съдействие, защото им имат доверие. Началото на тяхната мисия започва преди две години. Националното сдружение на медиаторите на България работи по проект и подсигурява заплатата на едното работно място. Така Кирил Ангелов е назначен като общински служител с делегиран бюджет от Министерство на здравеопазването, а Паун Илиев започва работа по програма на Националната мрежа на общините. Община Русе подкрепя двамата младежи, като им подсигурява и ментор, който да ги напътства. Двамата са първите русенци, завършили курсовете за здравни медиатори във Военномедицинска академия.
- Тежка ли е мисията ви на здравни медиатори с хората от вашия етнос?
Кирил Ангелов: Работата ни е предизвикателство и удоволствие за нас. Всеки ден се срещаме с хората от ромските квартали Селеметя, Средна кула или Тракцията. Те се обръщат към нас за помощ, в много случаи ги придружаваме до институциите. След като поемем един ангажимент към хората, които в повечето случаи са неграмотни и неориентирани и не знаят към кого да се обърнат, винаги се стремим да изпълним ангажиментите си.
Паун Илиев: Ние сме като мост между ромската общност и Общината и държавните институции.
- С какви проблеми се сблъсквате ежедневно?
П.И.: В повечето случаи ограмотяваме ромите защо да ходят на профилактични прегледи, да водят здравословен начин на живот, както и да правят ваксини на децата. Майките в общността са по-млади - деца раждат деца, и не знаят за задължителните ваксини до 3-годишна възраст, както и не са наясно, че трябва да посещават редовно общопрактикуващия лекар. Оказва се, че съдействаме и на ромите, и на лекарите...
К.А.: Ходим по адреси в кварталите и ги убеждаваме, че трябва да предприемат тази стъпка - да бъдат информирани, да ходят на лекар и т.н. Отначало са резервирани към нас, но пък нашата задача е да им обясним какво да направят и да ни се доверят. Поддържаме връзка с общопрактикуващите лекари, от тях получаваме директна информация дали са посетили кабинета. При следващите случаи, за ваксини, пак всичко се повтаря - разговори, срещи.
- Какви случаи от вашата практика си спомняте?
К.А.: Първия си случай още го помня. Посетих един квартал около Захарната фабрика, където има четири-пет къщи. Срещнах се със семейство - мъж и жена, което работеше в Паркстрой, но в същото време не знаеха, че ако се разболеят, могат да отидат при личния си лекар. Направи ми впечатление, че съпругът много кашляше, попитах как се лекува и останах изумен, когато разбрах, че събират магарешки тръни от поляната и приготвят чай. В същото време забелязах, че живеят в крайно лоши битови условия - спят на дюшеци върху земята, буквално върху пръстта, печката им сякаш беше направена от кал. Картината ме озадачи и дори си помислих, че тези хора са потънали в свят, далеч от съвремието. Успях да убедя жената да заведе болния си съпруг на лекар, после разбрах, че го лекуват в белодробното отделение в Областния диспансер за пневмофтизиатрични заболявания. Този човек винаги ми благодари, когато се срещнем, това ме радва, защото съм помогнал и направил една добрина.
П.И.: От Регионалната здравна инспекция д-р Елисавета Светославова миналата година ни потърси за съдействие и посетихме квартал Селеметя. Помогнахме на няколко деца, които бяха заразени, имаха стомашно-чревна инфекция. Успяхме да ги изолираме от останалите, за да не ги заразят. Разбрахме, че в квартала водата е била заразена.
- Според вас има ли промяна в общността ви след срещите, разговорите и кампаниите?
К.А.: Промяна има, поне по отношение на здравната култура. Резултатите ги разбираме от общопрактикуващите лекари, там най-добре си проличава колко са чули съветите ни. Един проблем първо трябва да го изслушаме, да го разберем, за да станем съпричастни, и, разбира се, да помогнем. Сега например ни предстои да помогнем на една жена от Селеметя, тя има проблеми със съседката си, която незаконно е вземала ток от нея. Предстои ни да разгледаме документи отпреди двадесет години, защото повечето къщи в този квартал са незаконно построени върху общинска земя. Проверката на имота може да приключи с неприятен край, например да съборят постройката. Търсим варианти как да се узакони имотът на потърпевшата, останала без ток, как да се открие партида в „Енерго-Про“. В този сложен казус много ни помага и Община Русе.
П.И.: Миналата година в кварталите организирахме профилактични прегледи на малките деца, градът ни беше на първо място по брой на изследвания на възрастни и деца. Със списъци посещаваме домовете и обясняваме защо е важно хората от ромската общност да ходят на лекар. Миналата година регистрирахме над 40 имунизации, както и участвахме в кампании за раздаване на спирали. На младежите раздаваме презервативи, защото от ранна възраст започват полов живот. Ние ги насърчаваме и да учат, но това е вече работа на медиаторите в училищата.
К.А.: Търсят ме по всяко време на денонощието и винаги помагам с каквото мога. Трябва да ги изслушваме, с колегата сме си говорили, че в такива ситуации трябва да сме като актьори. Например през лятото помогнах на семейство, чието дете беше ухапано от оса и се оказа алергично. Родителите бяха уплашени, потърсиха ме през нощта, за да ги закарам в Спешна помощ. Спасихме детенцето. Имало е късмет да живее, защото реагирахме адекватно и бързо.