Ако искате да видите интензивния метеорен поток по-добре излезе под открито небе. Всеки, дори и с невъоръжено око, може да им се наслади. Ако искате това да стане най-подробно изберете място където няма да има много други светлини. А при ясно небе и при факта, че тази година и луната няма да пречи, ще може да се радвате най-пълно на този спектакъл.
Персеидите се наблюдават като бързи и нажежени до бяло метеори, тъй като те пресрещат Земята по нейния орбитален път и навлизат с висока скорост в нашата атмосфера. По същото време обаче са активни още два метеорни потока – Южни делта-Аквариди (от 12 юли до 23 август, с максимум на 30 юли) и алфа-Каприкорниди (от 3 юли до 15 август, с максимум също на 30 юли). И двата потока са с ниска активност – съответно с до 16 и 8 метеора за час в нощта на максимума, но за разлика от Персеидите, техните метеори са бавни и ярки (болиди), жълтеникави на цвят, които нерядко се взривяват в атмосферата подобно на фойерверки.
Пред БГНЕС физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН обясни, че метеорните потоци се пораждат от облаци от дребни частици, които се отделят в космическото пространство в процеса на разпадането на кометите. Когато една комета преминава през вътрешните части на Слънчевата система, под действието на слънчевите лъчи от нейното ядро се отделя газ и прах, образуващи съответно плазмената и праховата ѝ опашка. Понякога е възможно дори кометното ядро да се разпадне на множество фрагменти. Така отделилите се частици образуват метеорни роеве, които продължават да се движат по орбити, близки до тази на кометата. Обикаляйки около Слънцето, през определени периоди от годината, Земята преминава през някои от тези роеве и тогава през ясните нощи се наблюдават повече на брой "падащи звезди". Това са частици оказали се близо до Земята, които с висока скорост навлизат в атмосферата и нажежавайки се до светене, се изпаряват в нея на височина около 100 km над земната повърхност. Така се поражда явлението метеор. Персеидите се пораждат от метеорни роеве, отделили се при разпадането на кометата 109P/Суифт-Тътл, която има период около 130 години.
Персеидите носят името си от съзвездието Персей, в което древните гърци са увековечили известен герой от своята митология.
Вярванията като това, че ако видиш падаща звезда и си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне, опират по-скоро до фолклор отколкото до астрономия. Друго, по-малко известно, е и обратното поверие, че ако някой види падаща звезда, в този момент някой човек си отива от този свят и напомня за Йовковия разказ "Звездна вечер".
Датата на максимума на метеорния поток Персеиди съвпада с още едно астрономическо събитие. На 13 август около 05 ч. официално време кометата 67P/Churyumov-Gerasimenko /Чурюмов-Герасименко/ ще премине през перихелия си, заедно с робота "Филе" на мисията Розета, кацнал върху нейната повърхност. В момента на перихелия си кометата ще бъде на разстояние около 186 млн. km. от Слънцето (q=1.243 AU, т.е. малко повече от разстоянието Земя-Слънце). Сега 67P/Чурюмов-Герасименко се наблюдава в съзвездието Близнаци (в края на нощта, на изток), но е с ниска яркост – около 12.5 mag (видима звездна величина), т.е. не е достъпна за наблюдение с малък телескоп. И в НАО Рожен с техните телескопи ще се опитат да снимат тази комета, за да проследят процеси, които стават там.