Те обаче изглежда са изключително малки, тъй като двете риби са били уловени след цял месец ежедневно взимане на проби и стотици пуснати мрежи, без в тях да влезе нито една есетра.
Някогашните властелини на Дунав, днес се срещат единствено в българския, румънския, украинския, и малка част от сръбския участък на голямата европейска река. Два от шестте вида дунавски есетри са изчезнали безвъзвратно (атлантическа есетра и шип), три са критично застрашени (моруна, пъструга, руска есетра), а един е застрашен (чига). Препречването на реката от ВЕЦ "Железни врата“, свръхуловът, както и замърсяването са довели дунавските есетри до ръба на оцеляването, информират от екоорганизацията.
Двете рибки, които експертите от WWF България успяха да уловят през този сезон, са пъструга (20см) и чига (22 см). И двете не са маркирани, което означава, че са диви, за разлика от над 50-те хиляди малки чиги, които WWF пусна в Дунав през есента на миналата и пролетта на тази година и които, въпреки че имат диви родители, са излюпени в изкуствени условия.
Специалистите предполагат, че двете рибки са се излюпили нагоре по течението на Дунав в началото на месец април и са на около три месеца. Рибките получиха имена Юли (пъстругата) и Ветрен (чигата) и след като бяха измерени, маркирани и им бе взета генетична проба за изследване, се върнаха отново в реката. Пъстругата ще продължи своя път към морето и през октомври би трябвало да го е достигнала. В Черно море вероятно се намира и малката моруна Апостол, уловена от екоекспертите навръх Деня на Дунав (29 юни) през 2014 година. Апостол и Юли ще прекарат в морето поне 10-15 години, преди да се върнат в Дунав, за да оставят поколение. Там ще ги чака Ветрен, тъй като чигите са единственият вид дунавски есетри, които не напускат реката.
Ще продължи ли Дунав да бъде дом за есетрите, включително и за най-голямата сладководна риба в света – моруната, обаче зависи от усилията, които държавите по долното течение на реката ще положат за опазването им, допълват от Глобалния екофонд.