На сцената във Военния клуб актьорът Димитър Бакалов доверително разнищва „своята“ теория за „недоразуменията между половете“, признатата за най-успешна американска комедия, играна на Бродуей, която Бакалов представя от една година. Прави го при пълен успех - публиката откровено се забавлява, като в комедийните ситуации, почерпени от реалния живот на всяка двойка, повечето от зрителите разпознават себе си.
Когато жената си почива, тя върши поне три-четири неща, обяснява героят на Роб Бекер. Докато когато мъжът си почива, той изцяло се концентрира върху това - и нищо не е в състояние да отклони вниманието му. Мъжът възприема говоренето като нещо, което може да му послужи конкретно с точна информация. Затова не разбира
как две приятелки могат да си говорят с часове, без да си кажат нещо съществено
Друго е, например, като отида при Румен и той ми покаже новата си дрелка - и пак няма нужда от много думи, достатъчно е да го тупна по гърба и да кажа едно „Ей-й-й!!!“, разсъждава героят Митко.
Смаян и дори направо разтревожен от неразбирането между жените и мъжете, което води женския пол до категоричното определение „Всички мъже са задници!“, персонажът започва да търси обяснение на разминаването. Потънал в размисъл, той съзира силуета на пещерния човек, който всъщност му дава единственото и най-разумно обяснение: просто мъжете са ловци, а жените - събирачи. Мъжете си набелязват цел и я преследват като дивеч - и го правят, докато не увенчаят усилията си с победа. В името на изхранването и комфорта на семейството. А жените в това време събират - билки, съчки, плодове, информация. Оттам нататък всичко е просто - след като си стигнал до откровението, че просто жените и мъжете са различни и е безумно да се опитваш да натикаш единия в опаковката на другия, много от въпросителните отпадат. Пещерата е принадлежала на жената - тя стъква огъня, гледа децата, докато мъжът преследва бизона, казва героят. Пещерният човек влиза в пещерата от време на време - но и сега къщата принадлежи на жената, тя подрежда всеки детайл в нея, тя забелязва и най-дребното петънце по стъклото и мигновено се впуска с парцала да го изтрие.
Кое е пространството в дома, което принадлежи на мъжа?
обръща се Димитър Бакалов към публиката. Зрителите плахо подават отговори: мазата, гаражът, терасата. Ето, виждате ли - все места извън същинската къща, засмива се актьорът...
И продължава да увлича публиката в шеметния калейдоскоп на различните битови ситуации - от риболова на мъжете до шопинг манията на жените.
През март Димитър Бакалов ще изиграе 50-ото представление на „В защита на пещерния човек“. На български то се играе от името на Митко, в Англия главният герой се казва Ник, но важното е, че хората навсякъде са с еднакви нагласи и по един и същи начин откриват собствените си малки драми в спектакъла. Понякога ми се случва да разказвам и лични неща - например във Варна, където съм живял, включих и някои истории с местен привкус, признава Бакалов преди представлението. Жените повече се забавляват, те проявяват инициатива и се включват с отговори на моите въпроси, които задавам от сцената, добавя актьорът. Най-интересната случка била в Бургас - след представлението пред гримьорната го чакали мъж и жена. Какво има? - попитал Бакалов. Ами,
ние сме Митко и Райна, заедно сме от 1986 година
и това, което видяхме на сцената, е нашата история, вие ни я разказахте толкова забавно, казали мъжът и жената...
Димитър Бакалов е роден и израснал в София /с известно прекъсване, докато е живял във Виена, Австрия/. Следвайки семейната традиция, записва да учи за инженер във ВМЕИ - Варна, където в студентското театрално студио „Импулс“ среща Стоян Алексиев /режисьор и на „Пещерния човек“/, по онова време актьор във Варненския театър. Попил заразата на театралния бацил след 4-годишно следване, Димитър затваря страницата на инженерството и постъпва във ВИТИЗ, специалност актьорско майсторство, където става ученик на проф.Гриша Островски. След дипломирането си играе в Плевенския и Пазарджишкия театър, а по-късно участва в различни частни проекти в София. В средата на 90-те години основава собствена продуцентска компания, занимаваща се с производство на различни видео и аудио формати. Пак по това време Димитър Бакалов завършва и кинорежисура.
За това
как е попаднал на „Пещерния човек“
той разказва следното: „Един ден, както си шофирах, ми се обади едно момиче от една рекламна агенция, с която работихме. Знаеше за връзката ми с театъра и ме попита дали имам интерес да продуцирам едно много нашумяло представление. Помолих за подробности - тогава се оказа, че текстът на Роб Бекер достигнал до нея в Исландия - тя самата била омъжена за исландец, а правата на представлението се държат за цял свят от исландска компания. С две думи, момичето ми даде DVD на английския спектакъл и след като го изгледах, ченето ми падна. Бях сигурен, че този спектакъл е обречен на успех. Сигурен бях, че тази роля е писана за мен. Последваха разговори с исландските продуценти, после те дойдоха и сключихме договор, с който получих правата за територията на България.
След това три месеца и половина продължили репетициите. Със Стоян Алексиев анализирахме текста, като през цялото време ту той, ту аз се пляскахме по коленете и викахме: „И мойта прави точно така!“, разказва Бакалов. И признава, че открил много неща за себе си. Но най-важният си остава този: ловецът вижда само набелязаната жертва, докато събирачът вижда всичко - само така може да напълни кошничката с това, което му е потребно.
Обиколката на Димитър Бакалов и неговия /защото спектакълът наистина се е превърнал в негов!/ „Пещерен човек“ обра овациите на русенските зрители и продължи в страната. А местната публика остана с надеждата, че подобни хем забавни, хем мъдри комедии са най-желаният гост на сцените в Русе и се надяват гастролът на Митко да се повтори.