Това казва в интервю за "Монитор" актьорът Стефан Мавродиев. "За жалост в нашата българска практика непренасянето е много фатално. Това е да не разбираш значението, което има традицията за бъдещето. Затова е непрекъснато това брауново движение на нашето общество. Не съм сигурен дори дали мога да го нарека общество, то е толкова объркано в своите пластове", казва Мавродиев и пояснява: Симеон Радев опитва да систематизира и да обясни в "Строители на съвременна България", в днешно време анализатори също се опитват… Важният въпрос е: Какво се променя в човека? Боя се, че почти нищо. И това не е хубаво.
"Илюзията за промяна на човека е стара. Сещам се за разговор между един наш учен и католически свещеник от времето на социализма. Нашият се палел как ще променим човека, да има той ново съзнание. А отчето отвърнал: "Ние от времето на Христос се мъчим да променим човека и не сме успели, та вие ли на бърза ръка..." Така че илюзията за промяната е много тъжно нещо. Непрекъснато гледаме актове на промяна, напън за промяна! И после такава разруха, че си казваш - "За какво ми трябваше? Пишман станах". В нашето хаотично движение избухват ужасните и гадни интереси на пяната в обществото. Политическите боричкания са непоносими! Такова бля-бля, такова празнословие… В същото време има проблеми, които трябва да се решават, трябва да се работи. Преди няколко години измислих на майтап едно изречение, а то се оказа толкова идиотски точно: "Българинът не знае какво иска, но силно го иска!" Другото идиотски пророческо изречение - "Който сее вятър, жъне бури. Който сее глупост - жъне глупост". В нашия случай няма качествена промяна. Идиотска е наклонността ни все месия да чакаме и когато се появи някой, хората се втурват към него и заприличват на едно хубаво стадо", казва още известният български актьор.
Според него "носталгията е по-скоро към едно цяло време, което тези, които сега идват, не познават". "начинът, по който се живее днес, не ги и насърчава да го опознаят. Това е грешката на всяко поколение, нашето също беше такова", казва Мавродиен. "За мен нещата са живи, само понякога ми е много криво – понеча да се обадя на някого или ми се струва, че срещам приятел на улицата и аха да го спра. Тогава се сещам: "Чакай, него го няма отдавна..." Липсват ми твърде много неща, но това е положението. Това е естественият ход на нещата. Не може да се обясни на следващите какво означава тази липса. Да са живи и здрави, един ден, след години, и те ще попаднат в същата ситуация. Това е животът", подчертава Мавродиев.