Пътят от Теодор Кохер до Александър Чирков

Швейцарският нобелов лауреат Теодор Кохер прави първата трансплантация на човешка тъкан през 1883 г. Дотогава той развива до съвършенство умението да премахва излишната тъкан от щитовидната жлеза в случаи на гуша, включително и резекция на самия орган. Но забелязва, че това води до комплекс от симптоми, които днес се свързват с липсата на хормоните на щитовидната жлеза. Кохер успява да се справи с тези симптоми, като имплантира обратно тъкан от щитовидна жлеза на пациентите си и това са първите успешни органови трансплантации, които стават модел за изцяло нова терапевтична стратегия.
Около 1900 г. са направени редица опити за органови трансплантации с животни, като пионери в областта на хирургичните техники за трансплантация стават френските хирурзи Алексис Карел и Шарл Клод Гутрие, които трансплантират артерии и вени. За работата си Карел получава Нобелова награда за медицина през 1912. Първият опит за трансплантация от починал донор е направена от украинския хирург Юри Вороной през 1930 г. Присаденият бъбрек е отхвърлен. Джоузеф Мъри и Хартуел Харисън правят първата успешна трансплантация на бъбрек между еднояйчни близнаци през 1954 г.
През 1955 г. в България се осъществяват няколко трансплантации на очни роговици. На 1 февруари 1969 г. Никола Атанасов и Стоян Ламбрев в Александровска болница извършват първата органова трансплантация в България - на 42-годишна жена е трансплантиран бъбрек. Александър Чирков прави първата сърдечна трансплантация в Източна Европа в болница „Света Екатерина“ на 14 май 1986 г. Сърцето получава 12-годишно дете във финален стадий на вродена кардиомиопатия. 
С успехите на трансплантацията идва нов голям проблем, нерешен задоволително и до днес - нуждата от донори на органи.