Репликата е на Пламен Бейков, солиста на Русенската опера, който току-що е свалил одеждите на поредния мъдрец, Зарастро от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Но колкото и да е мрачна и безнадеждна плътната сивота, полепнала по битието, мисля си: не е случайно, че има и хора като Пламен Бейков, които противопоставят на тоталното безхаберие, безотговорност и безгрижие не друго, а действие. Действие, без което блатото би станало още по-непроходимо. Освен многобройните му роли в оперни спектакли, той подготвя камерни концерти, организира образователни програми за ученици, а русенци очакват всяка година неговите коледни
песенни вечери с аромат на греяно вино и канела
Отвсякъде леденее от онова усещане, което проф.Калин Янакиев определя сполучливо така: „сякаш искаме непрестанно да живеем в петък следобед - делниците свършиха, а празникът още не е настъпил и ти безметежно не правиш нищо“, казва Пламен Бейков. Знам, че това е белег на епохата и че в някои западни държави нещата са по-различни единствено благодарение на здравата традиция да се работи, добавя той. И продължава: „Убеден съм, че не бива да свиваме рамене. А ако разчупим сензитивността на хората и сетивата се отворят за духовното, оттам нататък и в материален план има шанс да потръгне“.
Този модел на мислене и на поведение едва ли е изненада - щом става дума за човека, комуто съдбата е отредила да се докосне до личности, дали му повече от пример - показали са му, че може и трябва да се живее достойно и да се култивира всяка трошица талант, за да пренесе тя магията си и да озари другите, до които достига - в песен, в мисъл, в жест, в познание и памет.
Една от тези личности, до излъчването на които Пламен Бейков се е докоснал, е Борис Христов. Бейков е последният ученик на великия бас.
Бяхме двамата с Мариана Цветкова, казва оперният солист. Шестте месеца, които двамата певци живеят и дишат редом с невероятния талант, са били от най-трудните за България, а за тях са най-щастливите. „Беше Лукановата зима, заради кризата от министерството на културата спряха да ни превеждат стипендиите. Заради спрените пари беше сложен край на занятията ни с другите преподаватели в Академията. Съпругата на Борис Христов
Франка започна да ни изхранва
а самият той работеше с нас по шест часа всеки ден... Тогава открих за себе си „Матеус Пасион“ на Бах - Борис Христов ме разпали до такава степен, че си купих дори оркестровата партитура. Това произведение ме преследва и до ден днешен. Всяка година в Страстната седмица го изпълнявам в Аулата на Софийския университет. Изпитвам потребност да споделя покаянието и приземяването, което Борис Христов е предал у мен. Често чета записките си, осъзнавам, че тогава ми е било рано за много неща, които овладях по-късно, но от дистанцията на времето той продължава да ме учи...“, казва Бейков.
Всъщност, Пламен Бейков е отраснал с музиката от малък. Роден е в Свищов, а баща му, естрадният певец Георги Бейков, е създател на прочутото дуо „Нове“, две десетилетия пътувало в чужбина и докарвало до трепетно вълнение стотици хиляди българи с изпълнения на стари градски песни. Бейков старши става известен с издирването и записите на стари градски песни и с телевизионните си филми с шлагери, а първият, „Бели ружи“, е заснет в Клуба на дейците на културата в Русе.
От дете Пламен Бейков свири на пиано, но без мисълта за оперна кариера. Майка му настоява да учи в Националната гимназия за древни езици и култури. Момчето от Свищов се явява на двата писмени изпита по български и руски и се озовава в училището, което
решително определя накъде ще тече реката на живота му
„Имах удивителна учителка по музика - Людмила Добринова, уникална личност. Тя направи юношеския хор по подобие на ансамбъла „Йоан Кукузел Ангелогласния“ към Класическата гимназия и ни разпали по старинните песнопения. Успя да осигури средства от националния експедиционен клуб ЮНЕСКО и направихме първата експедиция, нарекохме я „Пелеа“ - по имената на участниците в нея: Пламен, Емануел, Людмила, Емил, Арман. Обикаляхме села и издирвахме свещеници, черковни певци и монаси - записвахме песнопения. Беше невероятно интересно! За нас, градските момчета, беше истинско преживяване този „друг“ живот, а когато в Алеково вдовицата на местния свещеник ни подари няколко чувала със стари книги, сред които и старопечатни, не вярвахме на очите си“, разказва Бейков.
Завладян от магията на църковната музика, той започва да слуша записи на Борис Христов. И през 1986-а, когато е абитуриент, идва изненадата. Хорът на Гимназията прави концерт в криптата на храма „Св.Александър Невски“, а след края при Пламен Бейков идва една жена и му казва, че
непременно трябва да го запознае с Борис Христов
когато той дойде в България. Жената е Пенка Касабова, сестра на Гео Милев и муза на великия български бас, която го е насочила към неговия звезден път в изкуството. Тя безпогрешно разпознала дарбата на младежа. Но заболяване отлага идването на баса в София.
След малшанса да се готви при преподавател, който вместо да развива гласа му, „школува“ клишета, Пламен Бейков не успява да мине ситото в Консерваторията и влиза в казармата. Ала съдбата си знае работата. И от началото на 1988 г. тя среща младежа с Евтимий Кантарджиев. „Бил е хорист в Teatro La Fenice във Венеция и вместо да остане в Италия, се връща в България да преподава. Всеки път, като се разпявам, винаги се сещам за него“, казва Бейков. И продължава: „Кантарджиев ми изчисти натрупаните лоши навици в пеенето и този път на изпитите се представих много добре, макар да останах точно под чертата при приема. Реших повече да не кандидатствам в Консерваторията, а да тръгна по свой път“. Така от декември 1988 г. той е приет за хорист в Българската хорова капела „Светослав Обретенов“. Там работи с диригенти като Георги Робев, Васил Арнаудов, Емил Табаков, Емил Чакъров, за първи път пее под диригентството на Генадий Рождественски. Когато по-късно Рождественски среща отново българина в Лондон, в Кралския колеж по музика, се оказва, че той помни младежа. Но дотогава има още време. Което е особено паметно и скъпо за Пламен Бейков.
23-годишният Бейков прави видеозапис на свое изпълнение и Евтимий Кантарджиев го изпраща на Борис Христов с писъмце-препоръка. Нямаше по-щастлив човек от мен, когато
получих отговор от големия бас, че иска да работи с мен
казва Бейков. „И така започнаха моите паметни 6 месеца в Рим... С него научих песни от Мусоргски /той го наричаше МусОргски/, Рахманинов, Гречанинов, учех арии... От него научих и един от най-важните си житейски уроци: да бъда безкомпромисен. Понякога си мисля с горчивина, че ми се налага да правя компромиси, колкото и да не го искам, и това ми тежи. Защото знам, че и самият Борис Христов е оставал без работа. Когато наскоро направихме първия концерт за 100-годишнината от рождението му в Москва, си спомних как той е бил поканен да пее в Русия, но на генералната репетиция внезапно сменят Генадий Рождественски с друг диригент. Борис Христов настоява или да се отложи премиерата за още няколко репетиции, или той няма да участва. Руснаците отказват. Българинът си събира багажа и си тръгва. И повече никога не излиза на сцена в Русия. Труден избор. Но той го прави“, разказва Пламен Бейков.
На тръгване от Рим Борис Христов му дава телефона на Ирина Щиглич и му казва: „Започваш с нея да учиш репертоар. Започваш с Бах!“. И Бейков навлиза в пореден период на упорито учене и подготовка. Но затова пък след няколко месеца получава предложение от диригента Иван Маринов да запише басовите арии в „Матеус Пасион“.
„Мечтаех да стана кантатно-ораториален певец, но не и оперен. Бях влюбен почитател на театъра и след като бях гледал невероятните постановки на Театъра на българската армия, просто нямаше как да изпитам възторг от това, което се случваше на оперната сцена у нас по онова време. И ето че ми се обади тенорът Огнян Николов от Англия - ръководителят на вокалните факултети на Кралската академия и Кралския колеж в Лондон искал да прослуша български певци, за да им отпуснат стипендии. Беше времето на размразяването и промените и Западът проявяваше интерес към нас. Изпратих видеозапис и от 1993 г. започна моето 4-годишно пребиваване като стипендиант на Кралския колеж за музика. Заминах с намерението
да стана кантатно-ораториален певец, а станах оперен
Нещо повече, дотогава не вярвах, че имам талант за комични роли. Но точно там под диригентството на Рождественски пях в „Сорочинският панаир“ - последната комична опера на МусОргски“ /с ударението на О - б.р./...
Успоредно с обучението Бейков се заема с още нещо - с библиотеката на българското читалище в Лондон, ангажирал български емигранти, направили ремонт. „Понякога си мисля защо съм хабил енергия за това, вместо да се насоча към по-прагматични неща. И си давам сметка, че има двама души, които са кодирали у мен това: ако видя, че нещо може да се направи, да се подобри - да не го подминавам, а да свърша това, което мога. Това са Борис Христов и композиторът Трифон Силяновски, който казваше: „Почнеш ли да правиш нещо, прави го с чувство за изповедност. Дори човек да реди паваж, ако го реди с цялата си душа, то ще остане здраво и трайно“. И майка ми ме учеше, ако видя нещо нередно, не да мърморя, а просто да го поправя...“.
След поредното си завръщане в София Пламен Бейков е свободен артист.
Точка поставя директорът на Русенска опера Найден Тодоров
След участието на Бейков в постановка на „Севилският бръснар“ в Пловдив, Тодоров прави с прочутия Джан Джаноти „Италианката в Алжир“ в Софийската опера, в която Бейков пее ролята на Мустафа. След нея въпросителните са изместени и от края на 2007 г. певецът е вече в Русе. Нужно ми беше известно време, за да се откажа от свободния живот, но не съжалявам, признава той. Първата му задача тук е да подготви 4 камерни концерта с музика на европейски страни /България току-що е влязла в ЕС/ с Ирина Щиглич, а когато Щиглич отстъпва английския концерт на младата русенка Божена Петрова, това слага началото на творческия тандем Петрова-Бейков, с който до днес вече имат изпълнени около 200 песни.
Увлекателният разговор отваря нови и нови „врати“-теми и аз се притеснявам да не пропусна да попитам за „Юлангело“ - уникалната вокална формация, създадена от трима випускници на Националната гимназия за древни езици и солисти в хора на Людмила Добринова, към която русенският бас се присъединява година по-късно и пее там вече 15-а година. Това е другата ми страст, признава Пламен Бейков. Както англичаните имат своите клубове, така
моят „английски“ клуб е „Юлангело“
обяснява той, като добавя: „Нашето събиране е акт на приятелско взаимопреживяване на църковната музика. Разпалваме се непрестанно по нови идеи“, казва Бейков. Сега подготвят програма с любими народни песни на големия български бас. Тази програма те ще посветят на 100-годишнината на певеца, която преминава под егидата на ЮНЕСКО - тя ще включва църковни песнопения и обичаните от него български народни песни. Засега е сигурно, че тази програма ще бъде изпълнена в София и Кюстендил. Да се надяваме, че тя ще прозвучи и в Русе.