Снежните бюстове на различни бележити личности, които често бивали заобиколени от причудлив зоопарк от най-различни животни - слонове, камили, мечки, змии, направили от сладкарница-млекарница „Швейцария“ едно от най-знаменитите места в Русе. Малки и големи с нетърпение очаквали да завали снегът, за да се струпат пред витрината на работилницата за „пасти, торти, тригуни, баклава, фондан“ и да разгадават кой е изваян тази зима. Сладкарницата се е намирала на мястото между известния на повечето днешни русенци ресторант „Потсдам“ /тогава ресторант „Ив.Марков“/ и сегашното бинго, предишно кино „Москва“, а по времето на бай Денчо Ножаров - кино „Модерен театър“. Снимки от 1941 г. показват, че тогава сградите са били две. Дясната е била едноетажна, а лявата на два етажа. В двуетажната се помещавали шапкарница „Момина сълза“ и сладкарница „Роза“. А едноетажната до бръснарница „Тоалет“ се намирала и сладкарница „Швейцария“ на самоукия, но прочут и обичан Денчо Ножаров.
Бай Денчо е бил един от най-известните и най-изкусните майстори-сладкари на Русе. Той е роден на 2 януари 1883 г. в габровското село Нова махала. Още невръстен остава сирак и като пораства, се преселва в Русе, за да търси препитание. Тук изучава сладкарския занаят, като постепенно успява да отвори и своя собствена сладкарница и млекарница, която нарича на името на страната на млечния шоколад: „Швейцария“.
По спомените на неговия син Любомир, бай Денчо открива своя талант на скулптор покрай самото сладкарство. Докато приготвял сладкишите, установил, че му доставя невероятно удоволствие да оформя с ножа и шпатулата буците краве масло така, че от тях лека-полека се появявали фигури на лица, силуети на хора и животни, които се подреждали в забавни композиции. Работата с „бутера“, както русчуклии и преди век, и мнозина от тях и сега наричат маслото, навела майстора на мисълта да пробва да вае и фигури от сняг. На находчивия сладкар му хрумнало, че така ще постигне няколко ефекта. Хем „ще си начеше крастата“ и ще покаже пред повече хора творческите си умения, хем ще радва децата и възрастните със забавната ледена галерия, хем така ще привлече повече клиентела, която ще влиза в сладкарницата да се стопли с чаша топло мляко с какао и да си подслади деня с баклавичка или пандишпан.
Материал за практичното и забавно хоби на Денчо Ножаров през едновремешните русенски зими имало предостатъчно. А самият той разработил своя собствена технология за изработване на снежните фигури. Нощем събирал сняг, заливал го с вода и го разбърквал, а след това го натрупвал на големи камари. Преди разсъмване грамадите замръзвали и на сутринта самобитният скулптор се залавял да извайва от снежно-ледените блокове своите прочути фигури. Въоръжен с малка метална лопатка, сладкарски нож и понякога поялник, в продължение на часове при минусовите температури той сътворявал образи на композитори, писатели, велики българи. Към „Галерията на Великите“ той почти винаги добавял и своята уникална снежна зоологическа градина: слонове, гигантски змии, хипопотами, лъвове, тигри, орел, камили и други екзотични животни, дори цели скулптурни групи като композицията „Борбата на доброто със злото“.
Денчо Ножаров нямал кой знае какво образование - сам си признавал къде на шега, къде на истина, че е завършил само трето отделение. Но вродената му любознателност го карала да чете много и постоянно да се самообразова. Интересувал се от всичко - история, литература, философия, култура. И това му помагало да пресъздава образи на видни български и световни исторически личности, които имали невероятна прилика с истинските. Минувачите спирали в захлас пред внушителните бюстове на Левски и Ботев, Вазов, Максим Горки, Лев Толстой и Александър Пушкин. Редом с тях се извисявали ледените Шекспир и Гьоте, Вагнер и Бетовен, Алеко Константинов и Бай Ганьо.
Отворен за всичко ново и природно интелигентен, Денчо Ножаров бил в курса на всички актуални събития от неговото време. Той слуша радио, чете вестници и откликва на всичко, което се случва по света. Така се появяват изваяни от сняг и лед Махатма Ганди, който по това време води борбата на Индия за независимост, и видният индийски писател, поет и философ Рабиндранат Тагор. Впечатлен от полетите на д-р Хуго Екенер с дирижабъла „Граф Цепелин“, който преди 86 години извършва първия в историята пътнически полет над Атлантическия океан, а през есента на 1929 г. прелетял и над София, Денчо Ножаров извайва от сняг и лед и това паметно събитие. И тази сензация остава в паметта на русенци редом с мелодията, която са си тананикали нашите баби: „Граф Цепелина оттука мина, какъв голям е! О, Боже мой!“.
А в прилив на творческо себеотрицание и самокритично вдъхновение талантливият сладкар не пропуска да си направи и скулптурен автопортрет - той изобразява себе си в ледена творба, която нарича „Криза“. На нея майсторът се е показал в цял ръст с обърнати навън празни джобове...
Изявите на талантливия сладкар-скулптор не остават незабелязани за ценителите на художествените дарования. Видният български литературовед, преводач и критик и преподавател в Софийския университет Александър Балабанов помества в столичния литературен вестник „Развигор“ обширна статия със заглавие „Снежният ваятел“. В нея Балабанов изказва своята възхита от уникалния талант на сладкаря, който „не е учил в никоя академия на изкуствата“, като добавя много снимки за илюстрация.
На снимките, предоставени от един от неговите наследници, Александър Петков, може с подробности да се видят многобройните впечатляващи персонажи на уникалния майстор с неповторима дарба, на знаменития Бай Денчо, разнасял славата на Русе в България и по света.