Това са само част от отличията на днешния рожденик - великият роман на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“, публикуван за пръв път точно преди 55 години - на 11 юли 1960 година.
На какво се дължи успеха на „присмехулника“ - дали на
разказа за някои от най-тежките проблеми на Америка, пречупени през погледа на шестгодишно момиче
от провинциално градче или на универсалността на посланията й? Отговорите на този въпрос са приблизително толкова, колкото са и читателите на книгата - милиони.
Откъде да започнем разказа за тази необикновена история? Може би от най-традиционното място - от биографията на нейната необикновена авторка.
През 1926 година, в разгара на опустошителната Голяма депресия, се ражда Харпър Ли - последното от петте деца на уважаван адвокат и всеотдайна домакиня. Момичето израства в градчето Монровил, Алабама, играейки със своите братя и съседското момче, чието име след години ще обиколи света също като нейното - Труман Капоти. Двамата бързо стават най-добри приятели, без дори да могат да си представят, че им предстои да се превърнат в едни от най-влиятелните американски писатели.
Малката Нийл, както е първото име на авторката, бързо се увлича по литературата и писането на разкази. След като завършва гимназия, продължава обучението си, като учи право и английска литература.
Най-голямата й мечта е да напише и издаде книга
През 1956 г. двама от най-добрите й приятели - текстописецът Майкъл Браун и съпругата му Джой, решават да й направят необикновен подарък за Коледа. Те й връчват дванадесет месечни заплати с думите: „Имаш една година да напишеш своя роман“. Така започва създаването на „Да убиеш присмехулник“.
Следват две дълги години на преработване на текста, който изглежда почти като мемоар от детството на самата Ли.
Действието в романа се развива в измисленото американско градче Мейкомб, което удивително прилича на родния й Монровил.
Главната героиня Скаут е шестгодишно палаво момиче, което прекарва дните си в игри с брат си и
съседското момче Дил, чийто прототип е вече известният Капоти
Тримата измислят детско приключение - правят опити да проникнат в страшната къща на тяхната улица, в която смятат, че от години стои заключен Бу Редли - известен сред местните хора с буйния си нрав като тийнейджър. Страхът и любопитството им се увеличават, когато започват да намират малки подаръци в кухото дърво до къщата на Редли.
Междувременно Атикус - бащата на Скаут, взима важно решение. Той рискува името и репутацията си, като избира да защитава чернокож, съден за изнасилване на бяло момиче. Ходът на делото, реакциите на бели и цветнокожи и развръзката, описани леко и по детски, остават в съзнанието на читателя и му дават поводи за размисъл.
И така,
подаръкът на семейство Браун е полезно употребен -
на бял свят се появява история, която по оригинален начин разказва за истината, честта, уважението и човешките предразсъдъци.
Издателството, което първо публикува книгата, не очаква голям успех от нея. Агентът на Ли я предупреждава многократно, че заглавието надали ще предизвика интерес сред читателите. Но още с първата си поява по книжарниците, романът е продаден в над 30 милиона екземпляра. Много вестници се опитват да вземат интервю от новата сензация, но бързо става ясно, че авторката не обича публичните изяви. Това води до спекулации, че Капоти е написал книгата на своята бивша съседка.
Приятелството Капоти-Ли вълнува силно литературния свят. Самият Капоти казва, че той
също е ползвал за прототип своята другарка в първия си роман -
„Други гласове, други стаи“. Той споделя още, че в първата версия на романа си описва самотния мъж от детството им, който не излиза често, но оставя за игривите деца различни малки подаръчета в дънерите на дърветата. Изключително интересно е как едни и същи случки носят различни усещания и послания, когато са разказани от двама автори с различен стил.
Самата писателка пък споделя, че не е очаквала успеха на „Да убиеш присмехулник“.
В едно от редките си интервюта тя разказва: „Надявах се на бърза и снизходителна смърт в ръцете на критиците, но и се молех някой да хареса романа дотолкова, че да ме окуражи да не се отказвам“.
В действителност, още с публикуването му през 1960 година романът се радва на одобрението и похвалите на критиците, а само година по-късно е отличен с престижната награда „Пулицър“. После идват и другите описани в началото признания.
Всъщност романът разказва за
събития от времето на Голямата депресия
но проблемът с расовата дискриминация продължава да бъде актуален. Всъщност идеята на историята се посреща с одобрение от политическия елит, сред чиито приоритети се нарежда и антирасисткият курс на управление. През 1966 г. президентът Линдън Джонсън назначава Харпър Ли в Националния съвет по изкуствата. На 5 ноември 2007 година Джордж Буш награждава писателката с „Президентски медал на свободата“ за приноса й към литературата.
Романът се радва на изключителен успех и извън Щатите. Неговата увлекателност и все по-нарастващата в световен мащаб идея за толерантност, го правят актуален за всички държави. Великобритания дори го обявява за най-добър роман на всички времена.
След издаването на „Да убиеш присмехулник“
Ли се стреми да избягва каквито и да било публични изяви
Тя приема медалите и почетните звания, но отказва да държи речи по време на награждаванията. В продължение на няколко години работи по втори роман - „Дълго сбогом“, но критиците смятат, че той е останал недовършен. В средата на 80-те започва биографична книга за известен сериен убиец от Алабама, но отново не е доволна от свършеното и отказва публикация.
Само един факт за илюстрация на последователността на Харпър Ли в мълчанието - след гостуването си на страниците на „Ню Йорк Таймс“ през 1964 година тя не е давала интервю за пресата. Вече 51 години!
През 2011 година неин близък приятел, д-р Томас Бътс, обявява пред медиите причините, поради които 85-годишната тогава Ли няма да пише отново. В личен разговор с доктора авторката на един от най-големите американските шедьоври обяснила, че
нищо не би я накарало да премине отново през натиска и стреса на известността
че вече ясно е направила своето послание към света и не вижда смисъл да го повтаря.
Но... никога не казвай никога. В началото на тази година през литературните среди като ураган премина новината, че Харпър Ли ще публикува неиздадена от 50 години книга, която авторката решила да не пуска след зашеметяващия успех на „Присмехулника“. Това доведе до разследване за възможна злоупотреба с безпомощен възрастен човек заради въпросите на някои нейни съграждани и известни личности дали 88-годишната писателка, която живее в старчески дом след прекаран инсулт, е била способна да даде съгласие за публикацията на „Go Set a Watchman“.
Комисията по безопасност на щата Алабама обяви, че е направила официална проверка по искане на департамента по човешки ресурси и Харпър Ли е успяла да отговори задоволително на въпросите. А подразделение на издателство „Харпър колинс“ обяви, че новият роман на писателката ще бъде издаден през юли. Чакаме го.
По материали от интернет