К. В. иска съдът да обяви за незаконосъобразно бездействието на БНБ по отнемане лиценза на Корпоративна търговска банка, което според него била длъжна да извърши по чл. 36 ал. 1. т. 1 от Закона за кредитните институции. Великотърновецът настоява БНБ да му плати 6662 лева като обезщетение за вреди от бездействие за времето от 8 юли до 6 ноември 2014 г.. Сумата представлявала законовата лихва за просрочване на крайния срок за изплащане на гарантираните влогове в КТБ. Мъжът настоява и БНБ да му плати едно левче за нанесени "морални вреди", както и да му покрие адвокатските разноски.
Административен съд обаче е отказал да разгледа делото, тъй като според магистратите то е подсъдно на Районен съд - София. Проблем се оказал в това, че К. В. е завел иска си по Закона за отговорността на държавата и общините, тъй като счита, че причинените му щети са в резултат на бездействие на административен орган. От своя страна представителят на Българска народна банка е оспорил това, като е посочил, че тя не е орган на изпълнителната власт и няма как да отговаря за щети от административни актове.
Съдът е приел този аргумент, като е посочил, че подобен иск за вреди трябва да се търси в съответствие с текстовете на Закона за задълженията и договорите по реда на Гражданско-процесуалния кодекс. За разлика от исковете по ЗОДОВ, делата по ГПК се определят по подсъдност спрямо адреса на ответника. Тъй като Българската народна банка се намира в София, то исковата молба следвало да се изпрати по подсъдност в столицата.