„Нашата кандидатура бе тази на Калин Христов, но нещата се обърнаха на финалната права. Имаше натиск Искров да остане и изведнъж се оказа, че всички парламентарно представени партии са доволни от работата му”, призна още Дянков.
Той обаче не пожела да разкрие кой е политикът извън правителството, който е обърнал гласуването. Подмяната станала, когато Дянков не е бил в България, а е участвал на среща на финансовите министри по започващите още по това време проблеми на Гърция.
„Не е вярно, че Европейската централна банка е искала Искров да остане. Натискът за него бе извън Европа“, добави Дянков без да уточни точно какво има предвид, но посъветва. – „Вижте кои бяха активните хора в парламента по това време“.
Според бившия финансов министър още през 2009 година в дейността на централната банка е имало сериозни пропуски, но те са били пренебрегвани.
„Знаеше се и че не само КТБ, но и други банки определяха лихви по непазарни критерии и от Министерството на финансите поискахме прозрачен начин за определянето им както по кредитите, така и по депозитите, но Иван Искров бе категорично против“, обясни Дянков. Според бившия министър за КТБ е виновен именно гуверньорът. Калин Христов е щял да се справи далеч по-добре с проблемите, но не е получил този шанс.
Според Дянков сближаване на позициите на Гърция и кредиторите няма. И двете страни са прави, но гърците са най-виновни, каза ексфинансист №1. Дянков прогнозира, че след референдума, Алексис Ципрас може да обяви и извънредни избори, за да спечели време. Гръцкият премиер вече е наясно, че тези, които гласуваха с „не“ на референдума, на един евентуален вот ще подкрепят кабинета му.
Дянков разкри, че се е срещал с финансовия министър Янис Варуфакис и той му показал договорите с Международния валутен фонд за последните пет години. Вижда се, че въпреки наложените мерки подобрение няма. Дългът е твърде голям“, обясни Дянков. Варуфакис му обяснил, че при това положение споразуменията няма как да бъдат изпълнявани. Дянков обаче бе категоричен, че южната съседка няма да напусне еврозоната и Европейския съюз, защото никой от двете страни няма желание и интерес за това. Според него опрощаването на част от гръцкия дълг е неминуемо.