- Г-жо Личева, през 2013 година Русе стана водещ град в процеса на деинституционализация и приемна грижа. Факт вече са и трите къщички за деца с психични увреждания в кв. „Здравец“. Какво предстои оттук нататък?
- Идеята да се намали броят на децата в социалните домове, както и срокът на пребиваването им, започна да се реализира още през 2003 г. Отдел „Закрила на детето“ е създаден точно с тази цел - да има правомощието да настанява децата, когато са изчерпани всички мерки. През 2009-а се постави срок социалните домове в страната да бъдат закрити, като първи са домовете за деца с увреждания и домовете за медико-социални грижи /Дом „Майка и дете“/. Така беше разработен план за действие през месец февруари 2010 г., направи се карта в кой град какви социални услуги могат да се предложат. Така се стигна до идеята в Русе да има три центъра от семеен тип. Първият етап от проекта беше по програма „Регионално развитие“ и предвиждаше изграждането на материална база. Агенция „Закрила на детето“ ни предостави списък с децата, които ще живеят в къщите. Оказа се, че в Русе те са само девет на възраст до 18 години, а останалите са от други градове и са по-големи - от 20 до 28 години, с тежки психични увреждания.
Желаещите да работят в трите центъра са много, но трябва да изберем най-мотивираните и емоционално стабилни кандидати за тази работа. По време на интервютата обясняваме с каква група хора ще работят и реално какво ги очаква, защото в тези центрове ще живеят хиперактивни деца и младежи, които почти нямат хигиенни навици и които реагират неадекватно. Сред желаещите има и хора с опит, работили като лични асистенти или гледали възрастни.
- Каква е съдбата на тийнейджърите, които никой не иска да осинови?
- В Русе са разкрити три защитени жилища за деца и младежи с лека форма на умствена изостаналост. С тях работи специализиран екип за придобиване на умения за самостоятелен живот, срещат ги с работодатели. В защитените жилища младежите сами поддържат хигиената, готвят и пазаруват, за да могат да се научат да разпределят бюджета си. Тези, които започват работа, за съжаление, за кратко време са наети по програми, работодателите не им предлагат някаква устойчивoст.
- Как ще коментирате факта, че не им се предлага работа?
- Може би обществото все още не е готово да ги приеме и затова липсва толерантност, а работодателите нямат нагласа да финансират допълнително работно място. Тези младежи са много изпълнителни, но все пак трябва да има менторство и да им се помага.
- Доколко са готови русенци да станат приемни родители?
- Факт е, че обществото още не може да приеме и децата за осиновяване, защото по-голяма част от тях са от ромски произход. Промени се и Семейният кодекс - ако родителят не посети детето си в институцията в рамките на 6 месеца, се вписва служебно в регистъра за осиновяване, за да се намери семейство. Министерство на здравеопазването разработи своя концепция за деинституционализация, като в този проект влиза Домът за медико-социални грижи. Реализира се проект „Посока: семейство“. Нашият дом в Русе направи оценка на всяко дете, а пет малчугани се върнаха в семействата си. От месец март 2013 спря настаняването на децата по домовете, но все още има родители, които категорично вземат решение рожбата им да бъде осиновена.
В рамките на проект „Приеми ме“ имаме 25 приемни семейства. На територията на общината има още 22 семейства, утвърдени по стария ред, оценявани и обучавани от Дирекция „Социално подпомагане“. Стигнахме до етап, в който можем да кажем, че не настаняваме нови новородени в Дома, защото от Родилното бебетата отиват в приемно семейство. В рамките на 30 дни родилката трябва да вземе окончателно решение, дава й се възможност да преодолее родилния синдром, а и социалните работници имат възможност да проведат повече разговори с бъдещите родители.
- Каква е съдбата на домовете „Надежда“, „Райна Гатева“ и „Св. Димитър Басарбовски“?
- В община Русе процесът на деинституционализация е на ниво в сравнение с другите градове, защото кръгът на всички услуги е завършен. Миналата година закрихме дом „Райна Гатева“, оказа се, че едва четири са децата за трайно отглеждане. Тази година предстои процедура по закриване на дом „Надежда“, защото там малчуганите драстично са намалели - 20. Общинската стратегия е през 2015-а и дом „Св.Димитър Басарбовски“ да бъде закрит.
- Как ще обясните реакциите на директорите на тези домове, които не подкрепят този тип стратегии?
- Реакциите са обясними, защото има личен страх, директорите се страхуват, че ще останат без работа, въпреки че те са били ключови специалисти на обучения и имат много добра информация какво ще стане. Идеята е да могат да управляват социална услуга, но под друга форма. Няма дете, което да не е увредено от тези домове, свидетел съм как досиетата им се прехвърлят от един отдел в друг. Тези деца остават за цял живот ощетени. Винаги трябва някой да им съдейства и помага. Не искам да обвинявам персонала, полагал грижи за тях, но там има групово отглеждане. Хубаво е да има режим, но на децата им липсва емоционалната привързаност. Трябва да има идея какво ще правят след излизане от домовете, искат ли да работят, ще учат ли и т.н.