- Здравейте, г-н Тилев, обаждам ви се от в. “24 часа” от София. Вашето име се появява сред българите с профили в HSBC. Според банковите документи преди време сте били титуляр на сметка на офшорната First Leasing Sales Company, която е имала около 6 млн. през 2006 г.
- Първо, аз не съм български гражданин, второ, това е било много отдавна. Нещата вече са съвсем различни.
- Чия е била компанията First Leasing Sales Company? Ваша ли?
- Не, тя не е била моя, аз съм участвал в тази фирма...
- Тя е била регистрирана на Британските Вирджински острови?
- Да, така е. Но това са много стари неща, които вече тотално са се изменили.
- В документите пише още, че сте бил свързан и с “Дару”, и с Fisrt London Sales Company...
- Не знам кой какво пише. В България понякога освен името ти нищо друго не е вярно. Това са глупости. Никога не съм крал пари от никого. А за брат ми какви работи пишат, които не са верни...
- В сметката на First Leasing е имало около 6 млн. долара през 2006 г.
- Това са обороти. Всеки, който прави бизнес, знае, че
във фирмените
сметки има
оборотни пари,
които влизат, излизат при извършване на сделки... Като се направи в края на годината балансът, колко е печалбата, това е важно, а не колко са оборотните пари.
- Във вашия профил се появява и името на един финландец - Мауно Лахти. Кой е този човек?
- Това са хора, с които сме работили, или са имали някакви акции. Не е само един човек, имали сме руснаци, българи, финландци... Не разбирам за какво иде реч. Това е много стара история. През 2006 г. един служител на банката (HSBC - бел. на ред.) открадна някакъв диск с документи, отиде си и си мислеше, че кой знае какво ще прави, но нищо не направи. До вас чак сега идва информацията... Аз много отдавна не съм български гражданин.
- Така е - и в банковите документи пише, че сте австрийски гражданин, а за г-жа Юлияна И., която е била пълномощник или директор, че живее във Виена...
- Тогава нещата са били така. Днес нито я знам къде е, нито какво е.
- В профила ви се появява и една компания “Хемус 20”. Тази компания каква е?
- Това е неправилно. Такава компания няма. Имаше друга с подобно име. Когато трябва да направиш някаква сделка, имаш взаимоотношения с разни хора. Вероятно са били някакви клиенти, нещо може да са купували. Мога ли да кажа - минали са 10 г. Аз съм живял и работил в Русия, работил съм със страшно много хора. След 10 г. това име нищо не ми говори.
- Защо регистрирахте First Leasing Sales Company като офшорна, на Британските Вирджински острови?
- Много просто. Като работиш с Русия, тогава беше Съветски съюз, къде да я регистрираш? Не можеш да я регистрираш в България...
- С какво се занимаваше фирмата?
- Миннопробивни машини, какво ли не сме продавали - метали, скрап, миннопробивно оборудване... По това време нямаше другаде къде да регистрираш фирма. Самите страни не искаха, защото, за да регистрираш фирма, трябва да си там, а ние живеехме в Съветския съюз.
Като живееш в
Съветския съюз,
къде да регистрираш
фирмата?
Някъде, където можеш.
- Вие говорите за времето преди 1989 г.?
- Тя е регистрирана сигурно преди 1989 г. Аз съм живял в Русия тогава и съм правил бизнес. Фирмата е стара, регистрирана е бог знае кога, мога ли да помня.
- Мнозина мислят, че офшорните компании излязоха на мода в последните години...
- Нищо подобно. Фирмата, за която говорите, е регистрирана през 80 и някоя година. Това е стара фирма. Имаше други съсобственици, сменяха се... Мога ли да помня всички тези неща?
Тогава беше интересно и можеше да се прави бизнес. И се правеше бизнес! Всичко беше точно. Сега идеш в банката, вземеш 10 000 лв. и те питат. А на истинските бандити, които с милиони точат пари, копче не им казват.
- В документите пише, че по сметката на тази компания “Хемус 20”, която се появява в профила ви, е имало над 5 млн. долара.
- Откъде да ги знам кои са тези. Нямам никакво отношение към тях. Нещо е объркано.
- А с кого бяхте съдружник във First Leasing Sales Company?
- Имах разни съдружници - руснаци и т.н., но не е коректно да говоря за съдружниците си с непознати хора.
- Вече не развивате ли бизнес с тези компании?
- Не знам какво да кажа. За съжаление, тези времена минаха. Руснаците започнаха сами да си продават метала, да си купуват сами миннопробивните машини и нямат нужда от посредник. Ние бяхме нужни, когато беше комунизмът и те нямаха право сами да си отворят фирми.
- Когато излязоха данните за банковите сметки в HSBC на граждани от Австрия и Германия, имахте ли проблем с австрийските и германските власти?
- Не. Защо да имам проблем? Първо, това са крадени данни, а крадените данни не могат да бъдат автентични. Второ, тя е такава каша... Аз каквото съм имал, съм го оправил - това не засяга други хора. Вие питате страшно лични неща, които човек по принцип не разказва, камо ли на непознат човек. Искате да вляза в подробности и майчиното мляко да си казвам. За всичко, каквото е трябвало, в другите страни, където системата и данъчните са много по-стройни, сме се разбрали. Това е суперстаро нещо.
- Открих името ви сред редовните и почетни гости на един планински хотел в Австрия...
- Аз съм бил дарител, и студенти съм поддържал, и визи съм им изкарвал, и какво ли не съм правил...
- В банковите документи пише, че синът ви е бил безработен...
- Това въобще не е вярно. Е, към онзи момент може и да е бил.
- Пише, че сте планирали да купувате апартамент в Лондон, а после сте се отказали...
- Това вече са пълни измислици. Лондон е последното място в света, където човек трябва да живее.